САЩ изтеглят 5000 войници от Германия: Разривът между Тръмп и Берлин заради Иран се задълбочава.

🇺🇸⚔️🇩🇪 Пентагонът обяви, че започва изтегля 5000 военнослужещи от съюзника в НАТО Германия, докато разривът между президента Доналд Тръмп и Европа по отношение на войната срещу Иран се изостря все повече.

По-рано тази седмица Тръмп заплаши със съкращаване на силите след словесен сблъсък с германския канцлер Фридрих Мерц. В понеделник канцлерът заяви, че иранците унижават САЩ в мирните преговори и добави, че не вижда каква стратегия за изход следва Вашингтон.

Висш служител на Пентагона, пожелал анонимност, заяви, че последното изказване на Мерц е било „неуместно и неполезно“ и изрази мнение, че „президентът реагира правилно на тези контрапродуктивни изказвания“.

От Пентагона уточниха, че изтеглянето се очаква да приключи в рамките на следващите 6-12 месеца. Германия е дом на около 35 000 американски военнослужещи на активна служба – повече от всяка друга страна в Европа.

Служителят посочи, че съкращението ще върне нивата на американските войски в Европа до тези преди руската инвазия в Украйна, предизвикала засилване на присъствието от страна на тогавашния президент Джо Байдън.

Източникът представи решението като част от стремежа на администрацията на Тръмп Европа да се превърне в основен гарант за собствената си сигурност. Въпреки това ходът е поредното силно напомняне за готовността на Тръмп да отговаря на това, което възприема като нелоялност от страна на съюзниците.

Миналата седмица Ройтерс разкри ексклузивно за вътрешен имейл на Пентагона, който очертава варианти за наказание на съюзници от НАТО, които според Тръмп не са подкрепили военните операции срещу Ислямската република. Вариантите включват временно отстраняване на Испания от НАТО и преразглеждане на позицията на САЩ относно претенциите на Обединеното кралство за Фолкландските острови.

Обтягане на връзките с Германия

Тръмп отправи остри критики конкретно към Германия, а същевременно порица и други съюзници от НАТО за това, че не са изпратили своите флотове да помогнат за отварянето на Ормузкия проток по време на конфликта.

Широкият 36 км воден път, свързващ Персийския залив и Арабско море, който е ключова точка за глобалните доставки на петрол, на практика остава затворен, което причинява пазарен хаос и безпрецедентни смущения в енергийните доставки.

Мерц заяви, че не са били проведени консултации с Европа и Германия, преди САЩ и Израел да започнат удари срещу Иран на 28 февруари, и че по-късно е предал скептицизма си относно конфликта директно на Тръмп.

„Президентът беше много ясен във връзка с разочарованието си от реториката на нашите съюзници и липсата на подкрепа за американските операции, които са в тяхна полза“, отбеляза висшият служител на Пентагона.

Тръмп отдавна планира да намали военното присъствие на САЩ в Германия, като настояваше за съкращаването им още в края на първия си мандат, но така и не успя да осъществи, тъй като загуби изборите и Байдън отмени плана.

Изказването на Тръмп от сряда, че преразглежда нивата на войските в Германия, изненада германските военни служители. Пред Ройтерс те цитираха конструктивни срещи в Пентагона, които са били проведени само броени часове по-рано на същия ден.

Те твърдят, че Германия е направила повече от други съюзници в подкрепа на американските операции срещу Иран, включително позволявайки използването на базите на нейна територия и давайки разрешения за полети. Освен това в Германия се намира огромната американска военна болница в Ландщул, където са транспортират военнослужещи, ранени при бойните действия в Близкия изток.

Като част от решението на Тръмп, една бойна бригадна група, която в момента е в Германия, ще бъде изтеглена, а батальон за далекобоен огън, който администрацията на Байдън планираше да започне да разполага по-късно тази година, няма да бъде изпратен, съобщи служителят.

Тръмп отхвърли последното предложение на Иран: „Не съм доволен.“

🇺🇸⚔️🇮🇷 Американският президент Доналд Тръмп сподели, че не е доволен от последното предложение на Иран във връзка с евентуално споразумение за окончателно прекратяване на войната.

„Те искат да сключат сделка, но аз не съм доволен от нея“, каза Тръмп пред репортери пред Белия дом в отговор на въпрос относно предложението, което беше получено от Техеран в четвъртък.

„Те постигнаха известен напредък, но не съм сигурен дали някога ще стигнат докрай“, заяви Тръмп, като отново подчерта, че иранското ръководство е „разпокъсано“.

Путин и Тръмп обсъдиха примирие за 9 май и бъдещето на войната в Украйна

🇷🇺📞🇺🇸 Руският президент Владимир Путин и американският му колега Доналд Тръмп проведоха разговор по телефона, съобщи Юрий Ушаков, висш дипломат и близък съветник на Путин. Разговорът е продължил над 90 минути, в рамките на които са били обсъдени редица теми, свързани с руската инвазия в Украйна и международната ситуация.

По време на разговора Путин е предложил „примирие за периода около Деня на победата“, отбелязван от Русия на 9 май. Според висши дипломати Тръмп е изразил подкрепата си за това предложение. Путин от своя страна е осъдил скорошния опит за покушение, изказвайки своята подкрепа за американския президент.

Сводката на Кремъл за разговора цитира Тръмп, според когото сделката за примирие „вече е близо“.  В същото време Путин е използвал разговора, за да повтори твърденията си за използване на „терористични методи“ при украинските атаки и е настоял, че „целите на специалната военна операция ще бъдат постигнати“. Въпреки това руската страна е индикирала предпочитание тези цели да бъдат постигнати чрез преговори.

Руският държавн глава е отправил и поздрави по случай рождения ден на първата дама Мелания Тръмп, която е похвалил за ролята в „събирането на руски и украински деца с техните семейства“. Този коментар идва на фона на влязла в сила заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд в Хага срещу Путин във връзка с незаконната депортация на украински деца.

Освен това двамата лидери са обсъдили потенциални „взаимноизгодни проекти в икономиката и енергетиката“, според съобщения в руските държавни медии. Тези теми остават основна тема на контактите между двамата последните месеци. По време на брифинг на 10 март 2026 г. Доналд Тръмп сподели подробности за предишен разговор с Путин, определяйки го като продуктивен и положителен обмен.

Лидерите са обсъдили и настоящата ситуация в Близкия изток, където Путин изразил желание да съдейства, на което Тръмп е отвърнал, че далеч по-значим принос би било прекратяването на войната срещу Украйна. Преди броени дни Тръмп изтъкна „дълбоката неприязън“ между лидерите на двете воюващи страни, като според него конфликтът изглежда безконечен.

Крал Чарлз III призова САЩ да защитят Украйна с неизколебима решимост

🇬🇧🇺🇦🇺🇸 Крал Чарлз III произнесе редка реч пред Конгреса на САЩ, в която призова законодателите да окажат по-силна и координирана подкрепа на Украйна и определи войната като решаващо изпитание за западния отговор и единство, съобщи The Guardian.

Говорейки пред законодателите, британският монарх постави украинския конфликт в центъра на дискусия за сигурност, съюзи и отговорността на демократичните държави пред лицето на глобална нестабилност.

„Днес, г-н Председател, същата тази непоколебима решимост е необходима за защитата на Украйна и нейния изключително смел народ“, заяви Чарлз. „Това е нужно, за постигането на наистина справедлив и дълготраен мир.“

Визитата на Чарлз е първото държавно посещение на британски монарх в САЩ от това на кралица Елизабет II през 2007 г. Държавните визити – официални покани на държавни глави – са рядко срещани и се отличават от „официалните“ или „работните“ посещения на британски премиери, което илюстрира тяхната значимост.

Крал Чарлз свърза настоящия момент с трансатлантическото сътрудничество в миналото, припомни как САЩ и съюзниците им отговарят с единство на атаките срещу Световния търговски център. „Непосредствено след 11 септември, когато НАТО активира член 5 за първи път и Съветът за сигурност на ООН беше единен в лицето на терора, ние отговорихме заедно“, заяви той. „Днес все още е необходима същата неизколебима решимост.“

Думите на монарха бяха посрещнати със силни и продължителни аплодисменти в залата, което подчертава политическия отзвук на посланието. Крал Чарлз описа войната в Украйна като част от предизвикателствата пред глобалната сигурност с твърдението, че нито една страна не може да се справи с тях самостоятелно и отправи предупреждение срещу изолационизма. „Предизвикателствата, пред които стоим, са твърде големи, за да бъдат поемани от една-единствена държава“, каза той.

Монархът подчерта ключовото значение на партньорството между САЩ и Великобритания, описвайки го като „наистина уникално“. „Днес това партньорство е по-важно от всякога“, заяви той.

Обединеното кралство е ангажирано в най-голямото устойчиво увеличение на разходите за отбрана от края на Студената война насам, отбеляза той, описвайки това като необходимост пред лицето на съвременните заплахи.

Крал Чарлз засегна и темата за ролята на НАТО, съвместни програми като F-35 и тристранното партньорство AUKUS, както и разширяването на сътрудничеството в сега възникващите технологии. Освен това той изтъкна ролята на глобалното влияние на САЩ с твърдението, че действията на водещата демокрация играят ключова роля на световната сцена. „Думите на Америка носят тежест и значимост. Действията на тази велика държава имат още по-голямо значение“, каза той.

Посланичката на САЩ в Украйна подава оставка.

🇺🇸🇺🇦 Действащият посланик на САЩ в Украйна Джули Дейвис напуска поста, след като беше назначена на него преди по-малко от година, съобщи Държавният департамент на САЩ. Решението идва на фона на забуксували мирни преговори и нарастващи разногласия между Киев и администрацията на Тръмп относно политиката на Белия дом във връзка с войната в Украйна.

Според публикация на Financial Times, позоваваща се на неуточнени източници, Дейвис е била разочарована от позицията на Тръмп във връзка с подкрепата за Украйна. Държавният департамент отхвърли твърденията и заяви, че Дейвис се пенсионира по лични причини.

Тръмп оказва силен натиск върху властите в Киев за постигане на мирно споразумение с Русия и настоява, че Украйна може да направи териториални отстъпки, за да бъде постигнат договор. Досега обаче преговорите за спиране на военните действия се намират в застой, а администрацията насочва вниманието си към конфликта с Иран.

„Не е вярно твърдението, че посланик Дейвис подава оставка заради разногласия с Тръмп. Тя ще продължи с гордост да отстоява политиката на президента Тръмп, докато напусне Киев през юни, за да се пенсионира от департамента“, заяви говорителят Томи Пигът.

Дейвис, която оглавява посолството в украинската столица като временно изпълняващ длъжността, заема поста шарже д'афер, без да е получила утвърждение от Сената за официален мандат на посланик. По-рано тя беше посланик на САЩ в Кипър.

През май 2025 г. Дейвис замени на поста своята предшественичка Бриджет Бринк, назначена от президента Джо Байдън, която в момента е кандидат на Демократическата партия за място в Конгреса. По думите ѝ тя е развила сериозни тревоги относно политиката на Тръмп за „умиротворяването“ на Русия и начина, по който той „оказва натиск върху жертвата – Украйна“.

От встъпването си в длъжност през януари 2025 г. президентът Тръмп многократно е обвинявал Украйна за руската инвазия, започнала преди повече от четири години, и поддържа обтегнати отношения с украинския президент Володимир Зеленски.

САЩ връщат разстрела и разширяват обхвата на смъртното наказание

🇺🇸⚖️ Министерството на правосъдието на САЩ обяви в петък, че предприема стъпки за „укрепване на федералното смъртно наказание“, сред които връщането на екзекуциите чрез разстрел и повторното приемане на протокола за смъртоносна инжекция, използван по време на първата администрация на Тръмп.

„Днес Министерството на правосъдието предприе действия за възстановяване на своя тържествен дълг да изисква, получава и изпълнява законни смъртни присъди – разчиствайки пътя на ведомството да извършва екзекуции, след като осъдените на смърт затворници изчерпят възможностите си за обжалване“, се казва в изявление на министерството.

В документа се посочва, че предприетите стъпки включват „повторно приемане на протокола за смъртоносна инжекция, използван при първото управление на Тръмп“, който „разчита на пентобарбитал като смъртоносен агент“, както и „разширяване на протокола с включване на допълнителни методи за екзекуция, като например разстрел“.

В своето изявление министерството заяви още, че „оптимизира вътрешните процеси с цел ускоряване на делата със смъртно наказание“.

Ведомството уточни, че е отменило мораториума върху федералните екзекуции, наложен от президента Байдън, като е „разрешило искането на смъртни присъди срещу 44 обвиняеми“. В изявлението се изтъква, че Тод Бланш, временно изпълняващият длъжността главен прокурор, вече е „разрешил искането на смъртно наказание срещу девет от тези обвиняеми“.

Малко след своето встъпване в длъжност миналия януари президентът Тръмп подписа указ, с който се ангажира да преследва федерални смъртни присъди и разпореди на главния прокурор да гарантира, че на разположение има достатъчни запаси от препарати за смъртоносни инжекции.

От ведомството заявиха, че оттогава насам „ведомството предприема последователни действия за прилагане на тази директива и за отмяна на усилията на министерството при Байдън за ерозиране на смъртното наказание“.

Федералните екзекуции бяха спрени през 2021 г. с мораториум на тогавашният главен прокурор Мерик Гарланд по време на мандата на бившия президент Байдън в очакване на „преразглеждане на политиките и процедурите на Министерството на правосъдието“.

По време на първия мандат на Тръмп правителството поднови федералните екзекуции след близо 20-годишно прекъсване.

В петък правосъдното министерство добави, че през следващите седмици планира да „разгледа правило, което ще даде възможност на щатите да оптимизират федералния съдебен контрол на делата за смъртно наказание“, да „публикува предложение за правило, забраняващо на осъдените на смърт да подават молби за помилване“ и други.

На щатско ниво пет щата – Айдахо, Мисисипи, Оклахома, Южна Каролина и Юта – позволяват екзекуции чрез разстрел при определени обстоятелства, според Асошиейтед Прес.

Миналата година изпълнените смъртни назакания достигнаха своето най-високо ниво за последните 16 години. В същото време обществената подкрепа за смъртното наказание в страната изглежда намалява. Проучване на Галъп, публикувано през октомври, установи, че подкрепата за най-тежкото наказание при осъдени за убийство постоянно спада през последните три десетилетия – от 80% през 1994 г. до 52% през 2025 г.

Миналата година Информационният център за смъртното наказание съобщи, че „доказателствата сочат, че през 2025 г. смъртното наказание е все малко популярно сред американския народ, дори когато избрани длъжностни лица насрочват екзекуции в търсене на отслабващи политически ползи“.

Изявление на Мат Уелс, заместник-директор на правозащитната група Reprieve, посочва, че докладът от петък илюстрира „решимостта на федералното правителство да екзекутира на всяка цена“. В него се посочва: „Те не се интересуват как го правят – този доклад отваря вратата за цял набор от ужасяващи методи.“

Дипломатически трус: Тръмп заплашва суверенитета на Фолкландите заради липса на подкрепа срещу Иран

🇬🇧 От „Даунинг стрийт“ бяха принудени да подчертаят, че Обединеното кралство не смята да преотстъпва суверенитета си върху Фолкландските острови в отговор на изтекла имейл кореспонденция от Пентагона, в която се предлага преразгледане на американската подкрепа за британските претенции над архипелага поради липсата на реципрочна подкрепа в конфликта срещу Иран.

Меморандумът отразява начините, по които администрацията на Тръмп би могла да накаже британската страна за това, че не пожела да се ангажира с участие в бомбардировките над Иран. Това се случва преди потенциално напрегнатото тридневно държавно посещение на крал Чарлз отвъд океана.

Според Ройтерс в документа се твърди, че Вашингтон могже да преразгледа политиката си на подкрепа за европейските претенции към дългогодишни „имперски владения“, като се акцентира върху Фолкландските острови – обект на войната между Великобритания и Аржентина през 1982 г.

Докладът предизвика моментална остра реакция от страна на британското правителство, опозиционни лидери, ветерани и властите на самите Фолкландски острови, илюстрирайки рязкото влошаване на тона в двустранните отношения между Лондон и Вашингтон през последните седмици.

„Не можем да бъдем по-ясно изразени по отношение на позицията на Обединеното кралство за Фолкландските острови. Тя е дългогодишна и непроменена. Суверенитетът принадлежи на Обединеното кралство, а правото на островитяните на самоопределение е първостепенно“, заяви говорителят на британския премиер.

В петък говорител на Държавния департамент на САЩ повтори позицията на неутралитет по въпроса. „Нашата позиция остава неутрална. Признаваме, че са налице конфликтни претенции за суверенитет между Аржентина и Обединеното кралство“, каза той и уточни, че признават „де факто британската администрация“ на архипелага, без да вземат страна.

Въпреки че предложението остава неясно и няма изгледи за официалното му приемане, изтичането му изглежда нарочно проектирано за провокиране на реакция в Обединеното кралство, където спомените от войната са все още живи. Британия си възвърна островите през юни 1982 г. след горчив 74-дневен конфликт, в който загинаха 255 британски военни, 649 аржентинци и 3 местни жители. Тогава САЩ оказаха дискретна подкрепа на своите британски съюзници с разузнаване и ракети „Стингър“.

Днес статусът на островите, намиращи се на почти 13 000 км от Обединеното кралство и 500 км от Аржентина, остава оспорван от южноамериканскат държава, начело на която в момента е застанал Хавиер Милей, един от най-близките съюзници на Тръмп в Западното полукълбо. Нейният външен министър Пабло Кирно отговори на съобщенията с потвърждение на своята готовност за „мирно и окончателно решение“, определяйки статуквото като „колониално“.

„По история, по право и по убеждение: Малвините са аржентински“, заяви той в публикация на Х.

Кеми Бейднок, лидер на консерваторите, заяви, че островите са „британска територия“, докато Найдъл Фараж от „Реформаторското Обединено кралство“ обяви, че ще каже на Милей на предстоящата им среща, че статусът на островите не подлежи на договаряне. Ед Дейви от Либералните демократи пък призова визитата на краля да бъде отменена в последния момент:

„Този ненадежден, вреден президент не може да продължава да обижда страната ни“, избухна той.

Крал Чарлз и кралица Камила трябва да пристигнат във Вашингтон този понеделник. На следващия ден кралят ще направи рядко обръщение към двете камари на Конгреса, преди двойката да посети Белия дом за държавна вечеря, организирана от Тръмп в един изключително деликатен момент за трансатлантическите отношения.

Тази седмица членове на Камарата на лордовете заявиха, че отношенията между Обединеното кралство и САЩ са подложени на „по-голям натиск днес, отколкото във всеки друг момент след Втората световна война“.

Джордж Робъртсън, председател на комисията по международни отношения и отбрана в британския парламент, отбеляза, че високата зависимост на Британия от САЩ в сферата на отбраната „вече не е устойчива“.

Даунинг стрийт обаче заяви, че не се притеснява от промяна в отношението на Тръмп, наричайки сигурността между двете страни „най-близката, която светът някога е виждал“.

Правителството на Фолкландските острови изрази „пълно доверие“ в Лондон и припомни референдума, който се проведе през 2013 г. 99,8% от гласувалите в него местни жители избраха да останат британска отвъдморска територия. Саймън Уестън, ветеран от войната, коментира за Times Radio, че островитяните живеят мирно вече 44 години. „Само защото се почувства обиден на хората за това, че не се втурнаха към войната, която започна, не трябваше да започва това“, отбеляза той по адрес на Тръмп.

Изтеклият меморандум изглежда е умишлен израз на недоволство от страна на Белия дом за липсата на военна подкрепа от страна на Обединеното кралство и други членове на НАТО в 38-дневната кампания срещу режима в Иран. В него дори се предлага Испания да бъде изключена от НАТО заради отказа си да допусне американските самолети през въздушното си пространство по време на операция „Епична ярост“.

„Въпреки всичко, което САЩ направиха за съюзниците в НАТО, те не бяха до нас. Президентът ще има надеждни опции, за да гарантира, че съюзниците вече няма да бъдат книжен тигър“, изтъкна прессекретарят на Пентагона Кингсли Уилсън.

Стармър до голяма степен запази Обединеното кралство извън войната срещу Ислямската република, но все пак допусна базирането на американски бомбардировачи B-1 Lancer и B-52 Stratofortress на военните летища в Обединеното кралство за „отбранителни мисии“. В същото време Тръмп се оплака многократно от отсъствието на подкрепа, нарече самолетоносачите на Кралския флот „играчки“ и сравни Стармър с Невил Чембърлейн.

Изблиците на Тръмп са в рязък контраст с поведението на президента Роналд Рейгън през 1982 г., който увери лично Маргарет Тачър в своята подкрепа. Междувременно испанският премиер Педро Санчес, най-гласовитият европейски критик на войната с Иран, потвърди своята лоялност към НАТО, но подчерта, че същата трябва да е „винаги в рамките на международното право“. Санчез разгневи Тръмп със своя отказ до предостави достъпа до съвместните военни бази в южна Испания и изтъкна, че кризата в Близкия изток показва „провала на грубата сила“.

Доналд Туск с тревожно предупреждение: Руска атака срещу НАТО е възможна до месеци

🇵🇱⚔️🇷🇺 Полският премиер Доналд Туск предупреди, че Русия може да предприеме нападение, насочено срещу държава-членка на НАТО в рамките на месеци, пораждайки сериозна тревога относно готовността за реакция  и надеждността на американските гаранции за сигурност, в свое интервю за Financial Times, публикувано в петък, 24 април.

Туск подчерта, че заплахата трябва да бъде разглеждана в краткосрочен план, а не като далечна възможност. „Това е нещо наистина сериозно. Говоря за краткосрочни перспективи – по-скоро месеци, отколкото години“, каза той по повод потенциалния руски удар срещу съюза.

Премиерът също така постави под въпрос решителната реакция на НАТО и по-конкретно САЩ в такъв сценарий, подчертавайки ключовото значение на това формалните ангажименти да бъдат превърнати в реални действия.

„За целия източен фланг, за моите съседи... въпросът е дали НАТО все още е организация, готова политически и логистично да реагира, например срещу Русия, ако тя се опита да атакува“, заяви той.

Според Financial Times Туск е подчертал, че думите му нямат за цел да подкопаят Член 5 от договора на НАТО за колективна отбрана, а по-скоро да изтъкнат нуждата от практическа подготовка. „Искам да вярвам, че все още е валиден, но понякога, разбира се, имам известни съмнения“, сподели той във връзка с клаузата за колективна отбрана. „Това, от което се нуждаем днес, е и практически контекст.“

Туск припомни инцидент от миналата година, при който около 20 камикадзе дрона на руската армия навлязоха във въздушното пространство на Полша и изрази мнение, че някои съюзници са закъснели с това да признаят сериозността на ситуацията.

„Не ми беше лесно да убедя нашите партньори в НАТО, че това не е случаен инцидент, а добре планирана и подготвена провокация срещу Полша. За някои от нашите колеги беше много по-лесно да се преструват, че нищо не се е случило“, каза той.

Туск призова европейските страни да укрепят собственото си сътрудничество в сферата на отбраната и поиска Европейският съюз да се превърне в по-дееспособен фактор в сигурността. „Ако искате да имате реален съюз, а не само на хартия, имате нужда от истински инструменти и реална мощ, когато става дума за отбрана“, заяви той.

По-рано се появиха съобщения, че Франция и Полша се готвят за съвместни военни учения по източния фланг на НАТО, които ще бъдат проведени в Северна Полша и над Балтийско море. Планираните двустранни маневри ще симулират употребата на френски ядрени оръжия по цели в Русия и Беларус, съобщава „Виртуална Полша“, според която сред симулираните цели ще има ключови обекти в близост до Санкт Петербург.

Тръмп: Путин все още не е поканен на срещата на Г-20 в Маями

🇺🇸⚔️🇷🇺 Доналд Тръмп заяви, че не е канил руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20, която трябва да се проведе през декември в неговия голф клуб „Дорал“ в Маями.

В разговор с журналисти в Белия дом Тръмп коментира съобщенията относно поканата, след като руското външно министерство заяви, че такава вече е получена, предава The Moscow Times на 24 април.

По-рано The Washington Post заяви, че Белият дом планира да покани Путин на срещата в Маями. Запитан за разяснение, Тръмп отговори: „Не, но ако дойде, вероятно ще бъде много полезно“. Американският президент отбеляза още, че „не знае дали Путин ще дойде“ и „се съмнява, че ще го направи“. Освен това Тръмп подчерта, че „придържа към мнението, че трябва да се разговаря с всеки“.

Източници твърдят, че все още не е изпратена официална покана до руския президент, въпреки че Тръмп е дал да се разбере, че присъствието му на събитието е добре дошло. Неназован служител на Белия дом отбеляза, че макар на този етап официалните покани все още да не са изпратени, Русия е член на Г-20 и ще бъде поканена на министерските срещи и на срещата на лидерите.

По-рано руският заместник-министър на външните работи Александър Панкин заяви пред РИА Новости, че руският президент вече е получил покана за срещата на Г-20. Той каза: „Има покана за присъствие на най-високо ниво, но ще видим по-близо до датата. Един Господ знае какво ще се случи дотогава“.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков припомни, че „Русия е участвала във всички срещи на върха на Г-20 на съответното ниво“ и добави, че „решението за формата на нашето участие ще бъде взето по-близо до срещата“.

По време на срещата на лидерите на Г-20 през 2025 г. в Южна Африка, Путин изпрати на свое място заместник-ръководителя на своята администрация Максим Орешкин. За последен път руският президент присъства лично на среща на Г-20 през 2019 г.

След пълномащабната инвазия в Украйна, Путин изпрати външния министър Сергей Лавров на събитието три пъти. Този ход беше предшестван от решение на Международния наказателен съд в Хага от 2023 г. да издаде заповед за арест на президента по обвинения в принудително депортиране на украински деца от окупираните територии йън Русия, което се класифицира като военно престъпление.

През 2025 г. руска делегация пристигна във Вашингтон за първата среща между представителите на Г-20 под председателството на САЩ, отбелязвайки завръщането на Москва във форума след продължителен период на дипломатическа изолация.

Делегацията беше предвождана от Светлана Лукаш, старши координатор на Руската федерация за форума Г-20, и включваше представители на Министерство на външните работи, Министерство на финансите и Кремъл.

САЩ планират исторически завой: Администрацията на Тръмп вдига санкциите срещу Еритрея.

🇺🇸🤝🇪🇷 Администрацията на Тръмп проучва начини за възстановяване на връзките с Еритрея, изолирана и автократична държава, контролираща ключово геополитическо пространство по протежение на Червено море, докато Иран заплашва да блокира втори жизненоважен морски коридор на фона на войната със САЩ.

Висшият представител на Тръмп, Масад Булос, е информирал чуждестранни колеги, че САЩ възнамеряват да започнат премахването на някои санкции срещу Еритрея – малка африканска държава с над 1100 км брегова линия на Червено море, според настоящи и бивши служители, запознати с въпроса. Това е част от усилията на администрацията на Тръмп да възстанови дипломатическите отношения на високо ниво с държавата за първи път от десетилетия. Други служители заявиха, че планът за нормализиране на връзките и премахване на санкциите е в процес на разглеждане и все още не е финализиран.

Дипломатическият натиск на САЩ идва в момент, когато хутите в Йемен заплашиха да спрат морския трафик в Червено море на фона на опитите на Техеран да прекъсне търговията през Ормузкия проток от началото на войната му със САЩ и Израел.

Планът за рестартиране на връзките с Еритрея датира отпреди войната на САЩ с Иран, но затварянето на Ормузкия проток повишиха значението на политиката на САЩ в Червено море – критична точка, използвана от някои от основните износители на петрол в Близкия изток за заобикаляне на Персийския залив.

Ормузкият проток е входът към огромното петролно богатство на Близкия изток от източната страна на Арабския полуостров. Червено море е от западната страна и е жизненоважен маршрут за военен и търговски морски трафик от Средиземно море към Индийския океан. Хутите многократно заплашваха да затворят протока Баб ал-Мандеб между Индийския океан и Червено море, за да подкрепят Техеран.

Булос, пратеник на президента Тръмп за Африка, се срещна лично с президента на Еритрея, Исаяс Афеверки, в края на миналата година в Кайро, съобщиха длъжностни лица и други лица, участващи в разговорите. Целта на срещата е била обсъждане на облекчаване на американските санкции и започване на диалог на високо ниво за рестартиране на отношенията между САЩ и Еритрея.

В понеделник Булос се срещна с египетския президент Абдел Фатах Ал Сиси в Кайро. Страната му помага за улесняване на диалога между САЩ и еритрейския лидер, казват служители. По време на тази среща Булос е казал на Сиси, че САЩ планират скоро да започнат вдигането на санкциите срещу Еритрея.

По-рано, през септември, Булос се срещна с министъра на външните работи на Еритрея, Осман Салех Мохамед, в кулоарите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Говорител на Държавния департамент заяви, че администрацията на Тръмп очаква с нетърпение укрепването на връзките на САЩ с народа и правителството на Еритрея. Говорителят не коментира конкретни въпроси във връка с облекчаването на санкциите, а департаментът не осигури Булос за интервю.

Окончателното решение за рестарт на връзките напредваше и спираше на няколко пъти през последните месеци, отчасти защото водещите лица в администрацията са заети с други големи външнополитически кризи, включително конфликта в Газа и войната с Иран.

Еритрейският лидер управлява страната си, откакто тя за първи път получи независимост от Етиопия през 1993 г., и оттогава консолидира властта си, за да създаде една от най-репресивните диктатури в света. Комисии на Конгреса на САЩ наричат Еритрея „Северна Корея на Африка“ заради системното преследване на политически дисиденти и религиозната свобода, както и заради изтезания на затворници и принудителна мобилизация на по-голямата част от младежта в страната. Freedom House класира Еритрея и Северна Корея една до друга като двете най-авторитарни държави в света.

Еритрея е богата на минерални ресурси, а брегът ѝ на Червено море е разположен срещу Саудитска Арабия и Йемен. Съседен Джибути е дом на най-гъстата група чуждестранни военни бази в света – включително на САЩ, Китай, Франция, Япония и Италия – което подчертава стратегическото значение на Червено море за чуждите сили.

Американските военни кораби обикновено използват Червено море за транзит между Средиземно море и Индийския океан, въпреки че през последните години плавателните съдове бяха атакувани от хутите в Йемен. Администрацията на Тръмп започна двумесечна военна въздушна кампания срещу хутите през 2025 г. Тръмп спря кампанията през май, след като заяви, че хутите са се съгласили да спрат атаките срещу търговските пътища. Въпреки това заплахата от възобновяване на военните действия породи нови опасения за трафика през Баб ал-Мандеб.

Авионосна ударна група, водена от самолетоносача USS George H.W. Bush, наскоро заобиколи южния край на Африка покрай нос Добра Надежда, за да се присъедини към операциите срещу Иран, вместо да избере по-краткия маршрут през Червено море.

Американски служители стигнаха до извода, че статуквото на санкции и минимален ангажимент с Еритрея не работи и предлагането на перспектива за вдигане на санкциите може да донесе на САЩ дългосрочни ползи. Тези служители твърдят, че регионът е твърде важен стратегически, за да не се опитат да възстановят връзките, въпреки състоянието на човешките права в страната.

Някои анализатори обаче поставят под въпрос тази логика. „Обикновено, когато вдигаме санкции, страната е направила нещо, за да го заслужи“, казва Камерън Хъдсън, бивш служител на разузнаването и Държавния департамент. „Това е същата милитаризирана, автократична държава, каквато е от 1993 г. насам. Ако ще ги награждаваме, какво получаваме в замяна?“

Рестартирането на връзките може да повлияе и на други конфликти в разкъсвания от войни Африкански рог. Американски служители изразиха опасения, че съседна Етиопия се подготвя за война с Еритрея, след като правителството на държавата без излаз на море заяви, че има исторически претенции към крайбрежието на Еритрея.

Белият дом не смята превземането на два кораба от Иран за нарушение на примирието

🇺🇸 Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви, че задържането на два търговски кораба в Ормузкия проток от ирански сили не представлява нарушение на действащото примирие между двете страни, като според нея двата плавателни съда, един гръцки и един, собственост на средиземноморския превозвач MSC, не попадат в обхвата на споразумението, тъй като не са собственост на САЩ или Израел.

Изявлението беше направено преди броени минути и няколко часа след като Техеран съобщи за действия срещу гръцкия контейнеровоз Epaminondas край бреговете на Оман и плаващия под панамски флаг MSC Francesca при бреговете на Иран.

Задържането на MSC Francesca беше потвърдено от министъра на морските дела на Черна гора. Той уточни, че на борда има четирима черногорски моряци и те, заедно с другите от екипажа, се намират в безопасност.

Левит определи действията на Иран като „пиратство“ и се аргументира, че от „най-мощния военноморски флот в Близкия изток“ Иран се превърнал в сбирщина, която разчита единствено на канонерки. Това кореспондира с твърдения на Пентагона от брифинг на 8 април, според които въздушните удари, извършени от американските военни в хода на войната, са извадили от строя над 150 ирански плавателни съда или около 90% от редовния флот на страната.

Централно място в аргументацията зае операция „Economic Fury“ – инициатива на Министерство на финансите под ръководството на секретар Скот Бесент, насочена към систематично задушаване на финансовите потоци на иранския режим. В основата ѝ стои морската блокада на ирански пристанища, която беше наложена на 13 април под командването на адмирал Брад Купър от Централното командване (CENTCOM). Според изчисления на Белия дом, поместени в публикация на Тръмп в Truth Social от същата дата, Иран губи около 500 млн долара дневно от ограниченията.

Тази оценка е остава спорна. Фондацията за защита на демокрациите (FDD) изчислява щетата на около 400 млн. долара дневно – около 20% под официалната американска цифра. Публикация на The National от 13 април, денят на старта на блокадата, определи потенциалния спад на иранските петролни приходи на около 150 млн. долара дневно, или близо 9 млрд. долара годишно – оценка, базирана на предположение за всеобхватно прилагане на блокадата.

По-съществено разминаване обаче беше докладвано днес от The National, базирано на данни от разузнавателна компания TankerTrackers и аналитичната платформа Vortexa, според които след 13 април най-малко 34 ирански или свързани с Иран танкера и газовоза са преминали успешно през Ормузкия проток, заобикаляйки блокадата, наложена от американския флот. Поне два напълно натоварени танкера са напуснали Персийския залив, а около 9 млн барела суров петрол са изнесени от плаващите хранилища в Оманския залив.

Механизмите на заобикаляне бяха описани от морската разузнавателна фирма Windward като „тъмна дейност“, включително навигация с изключени или подправени транспондери, и ship-to-ship трансфери в международни води. Конкретни случаи след влизането на блокадата в сила: в периода 14–18 април два ирански санкционирани контейнеровоза влязоха в пристанище Бандар Абас, следвайки плътно иранската брегова линия по Оманския залив – маршрут, описан от морски анализатори като умишлено избягване на блокадата. На 20 април Windward регистрира 34 танкера от т.нар. „призрачен флот" на котва в района East of Port Limit край Малайзия с включени AIS сигнали; в същата зона бяха извършени поне четири ship-to-ship трансфера на ирански суров петрол само за един ден. За същата дата Lloyd's List съобщи, че поне 26 ирански кораба успешно са преминали покрай американската блокада, сред които 11 танкера с ирански товар, напуснали Оманския залив.

Противно на тази картина, Централното командване (CENTCOM) публикува изявление, според което от началото на блокадата на 13 април общо 29 плавателни съда са били принудени да се обърнат обратно или да се върнат в иранско пристанище – ревизия нагоре спрямо цифрата от 28, обявена от командването ден по-рано. CENTCOM оспори конкретно предишни репортажи, които поставиха танкерите M/V Hero II и M/V Hedy сред плавателните съдове, преминали блокадата към Арабско море (твърдение, първоначално изведено от сателитни наблюдения на Vortexa). Според CENTCOM корабите всъщност са акостирали в иранското пристанище Чабахар на Оманския залив, след като са били принудени да обърнат курса. Отделно командването потвърди, че танкерът M/V Dorena се движи в момента под ескорта на американски разрушител в Индийския океан – официално потвърждение на информация, която предходния ден беше изтекла в бюлетините за морско разузнаване.

Тези твърдения не отменят данните на TankerTrackers и Windward за ship-to-ship трансферите край Малайзия или за 9-те милиона барела, изнесени от плаващи хранилища в Оманския залив – зони, които формално се намират извън обхвата на блокадата. Те обаче стесняват спора до конкретни, поименно идентифицирани кораби, което променя основата на дебата: вече не става въпрос дали блокадата „работи" или „не работи" като цяло, а кой от двамата наблюдаващи има по-точна спътникова интерпретация за всеки отделен танкер.

Левит акцентира и върху остров Харг – терминалът, през който минават около 90% от иранския износ на суров петрол, с проектен капацитет около 7 млн. барела дневно. Според нея островът е „препълнен" с петрол, който не може да бъде изнасян. САЩ нанесоха удар по съоръжения на Харг на 14 март 2026 г., насочен към складове за морски мини, без да засегне самата петролна инфраструктура.

Удължаването на примирието, обявено от Тръмп на 21 април, беше представено от Белия дом като „гъвкавост" в очакване на „единен отговор" от страна на Техеран. Тръмп мотивира решението си с твърдението, че режимът е „сериозно разпокъсан". Блокадата остава в сила. Говорителят на парламента и главен преговарящ на Ислямска република Иран отхвърли логиката на Вашингтон с аргумента, че „примирието има смисъл само ако не бъде нарушавано от морска блокада".

Пакистан продължава да играе ролята на посредник, но преговорният процес се влошава след превземането от американска страна на иранския танкер Touska край Ормуз на 19 април, след което Техеран напусна срещите в Исламабад.

Иранската съдебна власт опроверга Тръмп за екзекуциите на осем жени: „Фалшиви новини“

🇮🇷⚔️🇺🇸 Съдебната власт в Иран определи като „фалшива новина“ изявленията на американския президент Доналд Тръмп, че Ислямската република е отменила решението за екзекуция на осем жени, заявявайки, че те никога не са били осъждани на смърт.

„Въпреки че снощното твърдение беше разобличено като лъжа, Тръмп преди броени минути публикува нов пост, в който твърди, че смъртните присъди на осем протестиращи жени, които е трябвало да бъдат екзекутирани довечера в Иран, са били отменени, и благодари на Иран!“, съобщи уебсайтът на съдебната власт Mizan Online в социалната мрежа X.

„Липсата на реални козове доведе Тръмп до това да си измисля постижения на базата на фалшиви новини“, се посочва в публикацията. Тя е в отговор на думите на Тръмп, че Иран е спрял предполагаемия план за екзекуция на осем жени, арестувани по време на протестите срещу режима, след като той призова да бъдат освободени в името на мирните преговори.

Пентагонът внедрява украинска система за борба с дронове в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американската армия е разгърнала украинска технология за противодействие на дронове в една от ключовите си военновъздушни бази в Саудитска Арабия, с която да отблъсква ирански удари, които по-рано доведоха до загуби на авиационна техника и личен състав. Това съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източника.

Според агенцията украински специалисти са пристигнали в авиобаза „Принц Султан“, разположена южно от столицата Рияд, и обучават американски военнослужещи да работят със Sky Map – платформата, използвана от украинските сили за засичане на дронове, включително от иранската серия „Шахед“, и за координация на прехващачи.

„Принц Султан“ е основният преден опорен пункт на САЩ в Персийския залив, след като към края на 2019 г. Пентагонът премести там значителна част от въздушните си активи в региона. В базата е съсредоточена и съществена част от американската бойна авиация, действаща в Близкия изток.

Използването на украинска система бележи рядък пример за директно прехвърляне на оперативен опит от войната с Русия към американските военни в Близкия изток. Доминиращите в арсенала на САЩ комплекси Patriot и THAAD са проектирани срещу балистични и крилати ракети; защитата срещу ниско летящи и евтини ударни дронове, каквито Ислямската република и свързани с него въоръжени милиции използват в редица атаки срещу американски обекти в Близкия изток, изисква различна комбинация от сензори и прехващачи.

Sky Map е украинска система за ситуационна осведоменост, развита в хода на пълномащабната война срещу Русия. Тя интегрира данни от радари и други сензори в единна картина на въздушната обстановка и насочва средствата за борба с дронове към целта. Практиката за масово сваляне на „Шахеди“ с евтини прехващащи се оформи в украинските въздушни части под натиска на редовните руски масирани удари.

Съобщението идва след публични изявления на президента Доналд Тръмп, че САЩ не се нуждаят от помощта на Украйна. На оперативно ниво Пентагонът следва различна логика, внедрявайки челния опит и решенията на украинската отбрана в защитата на собствената си инфраструктура в Близкия изток.

 

📸 Снимка: Войник от групата „Hunter“ (Ловец) на 208-ма Херсонска зенитно-ракетна бригада на Украйна държи в ръката си дрон-прехващач по време на изпълнение на бойни задачи в Украйна на 4 март 2026 г. (Nina Liashonok/Ukrinform)

Косово изпраща войски в Газа: От консуматор към доставчик на сигурност

🇽🇰 Косово обяви историческо решение да изпрати десетки свои военни части в ивицата Газа в рамките на Международните стабилизиращи сили. Причината за това решение е признателността на страната към ролята на миротворците под ръководството на НАТО за собствената ѝ сигурност след войната със Сърбия през 1998-99 г.

В петък парламентът на Косово одобри с абсолютно мнозинство (89 гласа „за“, нито един „против“) по-ранно решение на правителството за изпращане на военни части в състава на Международните стабилизиращи сили (ISF). Инициативата е подкрепена от САЩ и следва примирието между Израел и Хамас, сключено към края на миналата година.

Силите на ISF тепърва предстои да бъдат разположени в палестинския анклав, където трябва да подпомогнат поддържането на мира и реконструкцията в рамките на „Съвета за мир“ на американския президент Доналд Тръмп, към който Косово се включи. Индонезия, Албания и Казахстан са сред останалите държави, обещали участие в мисията.

В Косово приносът към международните сили се разглежда като символ на пътя, извървян от страната откакто обяви независимостта си от Сърбия през 2008 г. – отделяне, което Белград все още не признава. Бруталните репресии срещу косовските сепаратисти доведоха до намесата на НАТО през 1999 г., принудила сръбските сили да напуснат територията и проправила пътя за разполагане на миротворци в рамките на мисията KFOR.

„Нашата страна беше консуматор на сигурност, което означава, че страните от НАТО даваха своя принос за сигурността на Република Косово. Днес навлизаме във фаза, в която се превръщаме в доставчик и износител на сигурност“, заяви министърът на отбраната Еюп Македончи пред Асошиейтед Прес.

Македончи уточни, че контингентът на малката страна от Западните Балкани ще се състои от няколко десетки офицери, включително от части, специализирани в дейности по разминиране. Войските ще имат задачата да оказват хуманитарна подкрепа, съдействие в сферата на сигурността и други задължения, определени от мандата на силите в Газа.

„В момента се намираме във фаза на финална подготовка“, каза Македончи. Той допълни, че представител на САЩ е съдействал за това, включително за ваксинация на войниците, издаване на визи и други въпроси.

В момента Косово разполага със сили за сигурност от около 4000 души, които преминават обучение, за да се превърнат в малка професионална армия, съобразена със стандартите на НАТО.

43-годишният музикант Милот Ходжа приветства плана за участие в мисията в Газа. „Ние самите преминахме през такъв преход и всяка малка помощ за нас беше много значима. Вярвам, че и за тях ще бъде така, че всякакъв вид помощ ще бъде позитивна. Силно подкрепям това решение“, каза той.

Напрежението със Сърбия продължава да тлее четвърт век след края на войната, като периодично възникват прояви на насилие. Европейският съюз посредничи в преговорите за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина, но тези усилия наскоро зациклиха. САЩ и повечето страни от ЕС са признали Косово за независима държава, докато Русия и Китай подкрепиха претенциите на Сърбия върху територията.

231 американски танкера са разположени в авиобази в Европа и Близкия изток.

🇺🇸✈️ Към момента общо 231 въздушни танкера KC-46A Pegasus и KC-135 Stratotanker на ВВС на САЩ са разположени в бази извън континенталната част на САЩ, и конкретно в Европа, Средиземноморието и Близкия изток. Това показват данни, анализирани от Military Air Tracking Alliance, актуални към 22 април – датата, на която първоначалното двуседмично примирие с Иран трябваше да изтече. В крайна сметка то беше удължено от президента Доналд Тръмп, но разгръщане в подобни мащаби сочи, че Пентагонът поддържа и разширява бойната готовност в логистичната рамка, изградена в предходните седмици.

Снощи Тръмп обяви, че удължава едностранно примирието „докато иранското ръководство не представи единно предложение“ за край на войната със САЩ и Израел – решение, мотивирано според думите му от „сериозно фрактуриран“ политически режим в Техеран.

Преброяването разпределя:

🔴  106 танкера в „червената“ зона – бази, пряко свързани с ударни операции срещу Иран: Ал-Дафра (OMAM) в ОАЕ, Принц Султан (OEPS) в Саудитска Арабия, Диего Гарсия (FJDG) в Индийския океан и Бен Гурион (LLBG) и Рамон (LLER) в Израел.

🟠 Още 53 машини са в „оранжевата“ зона от предно разгърнати точки – Истре-Льо Тюбе (LFMI) във Франция, NAS Rota (LERT) в Испания, NAS Sigonella (LICZ) в Сицилия, Суда Бей (LGSA) на Крит, летище Отопени (LROP) край Букурещ и София (LBSF).

🟢 Допълнителни 63 танкера се намират в „зелената“ зона с обичайни постоянни бази – RAF Mildenhall (EGUN) в Обединеното кралство, Рамщайн (ETAR) и Щутгарт (EDDS) в Германия, Авор (LFOA) във Франция и Лажеш (LPLA) в Испания.

Само осем машини са регистрирани като завърнали се обратно в САЩ през последните две седмици. Авторът на картата изрично подчертава, че точното разпределение по отделни бази е задържано, в случай че бойните действия бъдат подновени.

Картината следва същинско натрупване, започнало през февруари, когато над 120 самолета, включително над 40 танкера KC-46 и KC-135, прелетяха Атлантика за броени дни. В пика на въздушния мост оценките говореха за 86 танкера в зоната на отговорност на CENTCOM и общо около 127 машини от двата типа, мобилизирани с разпределение до британски и европейски бази.

Сравнено с тези цифри, текущият брой от 231 машини напред разгърнати е осезаемо по-висок и отразява, че след началото на бойните действия през зимата логистичната рамка не само че не е разглобена, а значително е разширена.

Войната, която дава политическата рамка на разгръщанията, е на своя 52-ри ден от началото на съвместните удари на САЩ и Израел. Примирието, обявено в началото на април, тече паралелно с индиректни преговори, които забуксуваха: първият кръг в Исламабад на 11 април приключи без пробив, а Техеран заяви, че засега не изпраща делегация за нов кръг. Два въпроса остават нерешени – статутът на Ормузкия пролив, който Иран на практика затвори в началото на войната и чието пълно отваряне Тръмп постави като условие за примирието, и въведената от Вашингтон на 13 април морска блокада, която според иранската агенция IRNA „нарушава духа“ на постигнатите разбирателства и остава основната пречка пред напредъка в преговорите. Според CNN и NPR и двете страни са регистрирали нарушения на примирието, без досега те да ескалират до пълно подновяване на ударите.

Въздушните танкери са критичен логистичен елемент на тази архитектура: без тях ударните платформи като изтребителите F-15E и F-35 и тежките бомбардировачи B-2 и B-52 не могат да поддържат полети с голяма продължителност. През февруари западни експерти тълкуваха натрупването на KC-135 в Катар и движението на танкери към Крит и Рота като сигнал за предстоящи мисии на B-2 – предвестник на предстоящата тогава война.

Понастоящем фактът, че над 220 машини остават извън страната и едва осем са се прибрали през последните две седмици, означава, че Пентагонът гледа на настоящата тишина не като на деескалация, а единствено като на оперативна пауза – позиция, която позволява подновяването на ударните операции в рамките на часове, вместо на дни и седмици.

Присъствието на танкери на летище София и Букурещ попада в познат модел – двете летища многократно са използвани като транзитни точки по южния коридор на НАТО към Близкия изток. Присъствието им в оранжев цвят оперативно активна категория обаче означава, че според оценката на OSINT-общността те не участват в рутинна транзитна ротация, а се намират в рамките на логистичния периметър, който поддържа евентуалната възобновена кампания срещу Иран.

Индикаторът, който ще си струва да се следи в близките дни, е динамиката на „синята“ категория. Ако броят танкери, завърнали се в САЩ, започне осезаемо да нараства, това ще е първият очевиден сигнал, че Белият дом третира удълженото примирие като устойчив режим на тишина. Обратно, несъществуващ или низходящ трафик обратно към американска територия ще потвърди, че оперативната готовност се запазва като лост в преговорите и преди всичко – като гаранция, че въздушната кампания може да бъде подновена във всеки един момент.

Мелони срещу Соловиов: „Подобни карикатури няма да ни отклонят от пътя, който сме избрали“

🇮🇹⚔️🇷🇺 Италианският премиер Джорджа Мелони отговори на острите нападки по неин адрес от страна на руския телевизионен водещ и пропагандист Владимир Соловьов с публикация на своя профил в Х.

„В същността си един пламенен пропагандатор на режима не може да дава уроци нито по последователност, нито по свобода. Но подобни карикатури няма да ни отклонят от пътя, който сме избрали“, написа тя.

„За разлика от други, ние не сме обвързани с никого, нямаме господари и не приемаме заповеди. Нашият компас остава един: интересите на Италия. И ще продължим да го следваме с гордост, за недоволство на пропагандаторите от всякакъв вид“, добави Мелони в платформата X.

Спорът възникна след като Совольов заяви в ефира на своето предаване: „Фашист, сертифициран идиот, лоша жена… PuttaMeloni. Позор за човешкия род. Предателството е нейното презиме: тя предаде Тръмп, на когото преди това се беше заклела във вярност.“

Освен това той не пропусна да коментира отношенията между Русия и Европа, като обвини Европейския съюз, че е пряко замесен във войната в Украйна.

По-късно в същата програма водещият се върна към своите нападки към Мелони: „Европа влезе в директна война с нас, чухме го от изявленията на Мерц… тази Мелони е фашистко същество, предало избирателите си… Но предателството е нейното презиме.“

Тези изявления накараха италианското министерство на външните работи да поиска официални обяснения. Министър Антонио Таяни обяви, че е инструктирал ведомството да привика посланика на Руската федерация Алексей Парамонов, за да му връчи официален протест. Таяни определи изказването на Совольов като изключително сериозно и обидно.

Той изрази пълната си солидарност и подкрепа за премиера Мелони. Освен това италианският президент Серджо Матарела изпрати лично съобщение за подкрепа до нея, изразявайки собствената си тревога от обидите. Този инцидент бележи поредния период на високо напрежение в дипломатическите отношения между Италия и Русия.

По-рано Европейската комисия заплаши да замрази финансиране от 2 милиона евро за Венецианското биенале след решението на институцията да отвори отново руския павилион за изложбата през 2026 г.

Този ход ескалира напрежението между Брюксел и италианските власти, тъй като агенцията за култура на Комисията започна процедура за потенциално отнемане на финансова подкрепа до 2028 г.

Докато италиански официални лица и фондацията на Биеналето твърдяха, че участието на руски художници не нарушава съществуващите санкции, украински представители и еврокомисари осъдиха решението. Те поддържат тезата, че предоставянето на трибуна на Русия е неприемливо, докато Кремъл продължава да унищожава украинското културно наследство по време на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Тръмп удължава примирието с Иран по искане на Пакистан, морската блокада остава.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Посещението на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс в Исламабад, планирано за вторник, беше отложено безсрочно, след като Иран е отказал да изпрати делегация за новия кръг от мирните преговори, съобщи Axios, позовавайки се на официални лица и източници, запознати с хода на процеса. Малко след срива на преговорния формат президентът Доналд Тръмп обяви удължаване на 2-седмичното примирие по пряко искане на пакистанското ръководство.

„Въз основа на факта, че иранското правителство е сериозно разединено, което не е неочаквано, и по искане на фелдмаршал Асим Мунир и премиера Шехбаз Шариф от Пакистан, бяхме помолени да задържим нашата атака срещу Иран, докато техните лидери и представители успеят да излязат с единно предложение. Поради това наредих на нашите военни да продължат блокадата и във всички останали аспекти да останат готови за бой, и затова ще удължа примирието, докато тяхното предложение не бъде представено и преговорите не приключат, по един или друг начин", написа Тръмп в Truth Social.

Изявлението индиректно потвърждава запазването на морската блокада, която е сред водещите спорни въпроси за иранската страна. Позицията на Тръмп в това изявление се отличава осезаемо от предходните му коментари. Рано сутринта днес президентът заяви пред CNBC: „Нямаме толкова време... Иран може отново да се превърне в силна държава, ако направят сделка."

Попитан какво ще последва при липса на договор, отговори: „Очаквам да бомбардираме, защото мисля, че това е по-добрата нагласа, с която да се влезе. Но сме готови. Военните едва се сдържат." Говорителят на Белия дом поясни, че Ванс остава във Вашингтон за „допълнителни политически срещи", в които ще участва. Пратениците Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, вместо да заминат за Пакистан, са долетели с правителствен самолет от Маями в столицата за консултации в Белия дом.

Според източниците на Axios Техеран е уведомил американската страна през пакистански посредници, че няма да се яви в Исламабад и засега не вижда перспектива за участие в преговорите. Иран обвързва подновяването на преговорите с прекратяване на морската блокада на ирански пристанища. Говорителят на иранското външно министерство заяви днес следобед, че все още не е взето официално решение за изпращането на делегация, но блокадата „поставя под въпрос сериозността на преговорите".

Близката до Революционната гвардия Tasnim News Agency изнесе по-категорична версия, според която екипът за преговорите на Техеран вече е информирал Вашингтон за отказа си, тъй като смята участието си във формат, който определя като „нарушен" от Вашингтон, за „загуба на време".

Пакистан, който играе ролята на ключов посредник в настоящия канал, придоби особено видима позиция след изявлението на Тръмп. Министърът на външните работи Исхак Дар настоява примирието да бъде удължено и преговорите – подновени, а в разговор с американския временно управляващ посолството в Исламабад поиска Вашингтон „да даде шанс на диалога и дипломацията".

Пакистанският министър на информацията Атаула Тарар заяви, че все още очаква официален отговор от страна на Иран и определи предстоящото му решение като „критично". Самият Тръмп разкри, че удълженото примирие е инициатива, дошла лично от началника на пакистанската армия фелдмаршал Мунир и премиера Шариф, рядко е двойката да бъде посочена като директен канал към Белия дом.

Според Axios Белият дом е прекарал целия понеделник в очакване на сигнал от Техеран, че делегацията му за преговорите ще замиен. Според източник на изданието, запознат с процеса, иранската страна е бавила процеса под натиск, оказван от Революционната гвардия за отстояване на по-твърда линия – нулеви преговори в случай на продължаваща морска блокада.

В понеделник през деня пакистански, египетски и турски посредници са настоявали делегацията на Техеран да седне на масата. Иранският екип е изчаквал „зелена светлина" от върховния лидер. В крайна сметка в късните часове на вчерашния ден се е появил сигнал за иранско участие, а Ванс, Уиткоф и Къшнър започнали подготовка за заминаване рано сутринта във вторник. Около 7 часа сутринта обаче ситуацията се е обърнала – Иран отново започнал да бави отговора и заминаването е било отложено.

Морската блокада, наложена от ВМС на САЩ, както и достъпът до ирански пристанища, остават най-сложните въпроси, а ефектът върху износа на петрол, основно перо в държавния бюджет на Ислямската република, остава ключов лост на Вашингтон. Определението на Тръмп за „сериозно разединено" иранско ръководство поставя на преден план вътрешните противоречия по високите етажи на режима, за което свидетелства липсата на единна позиция между агенцията „Тасним", която обяви отказа за окончателен, и говорителят на външно министерство, който заяви, че решение все още не е взето.

📸 Снимка: Пакистански войници патрулират по улиците на Исламабад в очакване на окончателното решение на Иран за участие в преговорите. (Akhtar Soomro/Reuters)

Куба потвърди провеждането на преговори със САЩ в Хавана на фона на петролна блокада и заплахи

🇨🇺🛢️🇺🇸 Правителството на Куба потвърди за наскоро проведени разговори в Хавана с официални лица от САЩ, докато напрежението между двете страни остава високо заради енергийната блокада, наложена от Вашингтон на островната държава.

Алехандро Гарсия дел Торо, заместник-генерален директор по въпросите на САЩ в кубинското министерство на външните работи, заяви в понеделник, че американската делегация е включвала помощници на държавния секретар Марко Рубио, а кубинската – представители на ниво заместник-министри. Гарсия дел Торо отбеляза, че американската страна не е отправяла заплахи или крайни срокове, противно на някои слухове, тиражирани в американски медии. „Целият обмен премина с уважение и професионализъм“, заяви той.

В коментар за вестника на Кубинската комунистическа партия „Гранма“, той подчерта, че прекратяването на продължаващата трети месец петролна блокада е „основен приоритет“ за Хавана в преговорите. Той обвини Вашингтон в „изнудване“ заради заплахите за налагане на мита върху държави, изнасящи петрол за острова. „Този акт на икономическа принуда е неоправдано наказание за цялото население“, добави той, описвайки го като посегателство върху принципите на свободната търговия.

Според изданието Axios, служители от администрацията на президента Доналд Тръмп са провели поредица от срещи в Хавана на 10 април, включително с Раул Гилермо Родригес Кастро, внук на бившия лидер на страната Раул Кастро. Това е първият случай от 2016 г. насам, в който американски дипломати летят до Куба в рамките на нов дипломатически тласък. Докладите сочат, че САЩ са поставили условия за продължаване на диалога: освобождаване на политически затворници, край на репресиите и либерализация на икономиката.

Ройтерс допълва, че предложенията на САЩ включват допускане на интернет терминалите Starlink на Илон Мъск и обезщетения за активи, конфискувани след революцията през 1959 г. Междувременно Тръмп намекна за военна интервенция и допусна, че Куба може да се окаже „следващата“ след действията му срещу Иран и Венецуела.

Международната общност реагира на ситуацията. Лидери на Мексико, Испания и Бразилия отправиха призив за „искрен диалог“. Германският канцлер Фридрих Мерц от своя страна заяви, че нападение над Куба не може да бъде оправдано с правото на самозащита, тъй като не дава право на военна интервенция заради липса на съответствие в политическите системи.

САЩ искат от Ливан да отмени закон от 1955 г. и забрана за контакти с израелски граждани

🇺🇸⚖️🇱🇧 САЩ се очаква да поискат от Ливан да отмени закона, криминализиращ контакти между ливански и израелски граждани, в рамките на преките преговори между двете страни, чийто домакин е Вашингтон. Това съобщава саудитският всекидневник Asharq Al-Awsat, позовавайки се на свои източници.

Отмяната на забраната би представлявала значителна стъпка в диалога, чиято цел е дългосрочно споразумение за сигурност и, по думите на източниците, потенциално мирно споразумение между съседните страни. Вторият кръг от преговори се очаква да се проведе във Вашингтон в четвъртък. Канцеларията на израелския премиер и Държавният департамент на САЩ не са коментирали публикацията непосредствено след излизането ѝ.

Визираното в американското искане законодателство е заложено в Закона за бойкот на Израел от 1955 г. – акт, приет от Ливан в рамките на широките арабски усилия за блокиране на нормализацията с еврейската държава, останал в сила и наказателна отговорност за всякакви форми на търговски, културен или личен контакт между ливански и израелски граждани. Върху тази правна основа стъпва и по-общото положение, че Ливан и Израел на практика се намират в състояние на война от 1948 г. насам, тъй като двете страни никога не са подписвали мирно споразумение – само примирието от 1949 г.

Ливанско-израелският конфликт притежава дълга оперативна история: израелската операция „Литани“ (1978) и последвалата инвазия (1982), зоната за сигурност в южен Ливан до изтеглянето на IDF (2000), Втората война в Ливан (2006) срещу Хизбула и последната ескалация от есента на 2024 г., приключила с примирие, постигнато с посредничество на САЩ и Франция през ноември 2024 г. Войната нанесе тежки загуби на шиитската групировка като нейният дългогодишен генерален секретар Хасан Насрала, голяма част от висшия команден състав, както и значителна част от ракетния арсенал (септември 2024 г.) бяха елиминирани, а нейното политическо положение в страната за първи път от десетилетия беше видимо отслабено.

През януари 2025 г. Ливан излезе от дългогодишна институционална парализа с избора на президент Жозеф Аун и оформянето на правителство начело с премиера Науаф Салам – фигури със значително по-отворена позиция към западното посредничество в сравнение с лица от предходния политически пейзаж.

Директните разговори между Ливан и Израел, немислими допреди година, се вписват в американска стратегия, насочена към разширяване на Авраамовите споразумения от 2020 г. отвъд монархиите от Персийския залив и Северна Африка. Саудитска Арабия, която не е нормализирала отношенията си с Израел поради неразрешения палестински въпрос, очевидно наблюдава процеса с интерес – фактът, че публикацията излиза именно в Asharq Al-Awsat – издание на саудитски собственици със значително влияние в арабските столици, е красноречив за медийния фон, на който се подготвя ходът.

Отмяната на закона от 1955 г. обаче не би била техническа стъпка. Тя ще има сериозно отражение от гледна точка на вътрешната политика в Ливан – страна с крехка религиозна и общностна мозайка, изградена върху „Националния пакт“ от 1943 г. и Таифското споразумение от 1989 г. Хизбула и движението „Амал“, чиято основна база черпи шиитските общности на юг и в долината Бекаа, почти сигурно ще третират подобно решение като де факто признаване на Израел в нарушение на дългогодишната доктрина на т.нар. „съпротивата“. Християнски и сунитски партии имат по-разнородни позиции; част от тях исторически са отворени към нормализация, но се възпират от риска от вътрешна дестабилизация. Ливанската армия, получила централна роля в разгръщането южно от река Литани по силата на примирието от 2024 г., също би била изложена на пряк политически натиск.

Преговорната архитектура, разчертана от САЩ, разграничава две нива. Първото: споразумение за сигурност: финализиране на граничните договорености, разоръжаване на Хизбула южно от Литани (процес, официално стартирал след примирието от 2024 г., но далеч от завършване), и ангажименти на Израел за прекратяване на точковите удари в Ливан, продължили и след прекратяването на огъня. Второто – дългосрочно споразумение на политическо ниво, евентуално мирно, което изисква юридически стъпки като отмяната на законите за бойкот на Израел. Ливан държи на последователността „сигурност преди политика“ и е, че не обсъжда нормализация, а гаранции за спиране на израелските военни действия и изтегляне от оставащите окупирани позиции в южен Ливан.

Морското споразумение за делимитация на икономическите зони между Ливан и Израел от октомври 2022 г., постигнато с посредничеството на американския енергиен пратеник Еймос Хоксщайн, вече създаде прецедент за функционално споразумение между двете държави без формално дипломатическо признание. Обхватът му обаче беше технически и ограничен; отмяна на наказателното законодателство за контакти с израелци би надхвърлила този прецедент и би представлявала политически акт, изискващ парламентарно мнозинство и обществен консенсус, каквито към момента в Ливан не се очертават в ясна форма.

Самият факт, че въпросът за отмяната се поставя в преговорен формат, показва мащабите на стратегическото изместване след войната през есента 2024 г. и готовността на новото ръководство в Бейрут да изследва своите граници на компромис под американска рамка. Реалният обхват на това, което Бейрут приема, ще зависи както от интензитета на американския натиск, така и от способността на правителството да абсорбира вътрешните политически разходи, които всяка стъпка към нормализация с Израел неизбежно ще му донесе.

Първи кинетичен удар в блокадата срещу Иран: USS Spruance обездвижи контейнеровоз в Оманския залив

🇺🇸⚔️🇮🇷 USS Spruance (DDG 111), разрушител с управляеми ракети от клас Arleigh Burke към ВМС на САЩ, прехвана и обездвижи ирански кораб в северната част на Арабско море в неделя, съобщава DOW Rapid Response, акаунт на администрацията на Тръмп.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) заяви, че санкционираният контейнеровоз M/V Touska се е приближил до зоната за прилагане на блокадата в Оманския залив и е продължил да държи курс навътре, към иранското пристанище Бандар Абас. Разрушителят с управляеми ракети USS Spruance (DDG 111) е отправил предупреждение, което корабът е пренебрегнал.

„Нашият кораб ги спря буквално на място, като пробихме дупка в машинното им отделение“, заяви Тръмп в публикация в социалните мрежи. По данни на CENTCOM предупрежденията към екипажа са продължили около шест часа, а на Touska е било разпоредено да евакуира машинното си отделение, преди Spruance да открие огън с палубното си оръдие.

Няколко снаряда от 127-милиметровото оръдие Mk 45 на разрушителя са неутрализирали задвижването на кораба. След това десант от 31-ва морска експедиционна част е поел контрол върху плавателния съд. „Имаме пълен контрол върху кораба и разглеждаме какво има на борда“, написа Тръмп. Touska остава в американски ръце.

В публикацията на DOW Rapid Response се подчертава, че действията са били „преднамерени, професионални и пропорционални“, насочени към принудително осигуряване на съответствие с блокадата. От самото начало американските военни са принудили 25 търговски кораба да променят маршрута си или да се върнат обратно в ирански пристанища, се казва в съобщението.

USS Spruance е разрушител от клас Arleigh Burke, оборудван със системата Aegis. Стандартното му палубно оръдие Mk 45 с калибър 127 мм, се използва за поразяване на надводни цели и артилерийска поддръжка на сухоземни операции. 31-ва морска експедиционна част е съставена от десантни сили на Корпуса на морската пехота на САЩ, обучени за визитация, претърсване, задържане и конфискация на плавателни съдове. Бандар Абас е най-голямото иранско търговско пристанище на Ормузкия проток и основна база на иранския флот. Според Американската администрация за енергийна информация (U.S. Energy Information Administration) през протока минава около една пета от глобалното потребление на течни въглеводороди.

Приблизително по същото време, в което е била спряна Touska, друг танкер, плаващ в баласт, е бил пропуснат безпрепятствено към Иран, съобщи платформата за мониторинг на корабоплаването TankerTrackers.com. Това е поредният в серия от празни ирански супертанкери (VLCC), преминали покрай американския военноморски кордон. Наблюдаващата организация очертава последователен модел на поведение: натоварените изходящи VLCC биват спирани и връщани, докато входящите празни танкери на практика биват пропускани.

Този подбор има пряко оперативно значение за Техеран. Пристигащите празни супертанкери осигуряват на Националната иранска петролна компания (NIOC) допълнителен капацитет за съхранение, което удължава периода, преди иранската петролна индустрия да бъде принудена да затваря действащи сондажи заради запълване на наземните резервоари. Така, въпреки категоричната реторика от Вашингтон и първия кинетичен удар по търговски съд, фактическият режим на блокадата оставя отворен клапан, който намалява натиска над добива в Иран в краткосрочен план.