Тръмп: Сирия ще се справи по-добре с Хизбула „без да избива всички останали“.

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп коментира войната в Ливан, описвайки я като „незначителна“. По време на среща с емира на Катар Тамим бин Хамад Ал Тани в кулоарите на срещата на върха на Г-7 във Франция, той сподели, че е отправил предложение към Израел, според което Сирия може да се „заеме“ с Хизбула.

„Ако Израел не може да свърши работата, без да избие всички останали, Сирия трябва да я свърши“, подчерта Тръмп по време на двустранната среща с катарския лидер. Той разкри, че е предложил на Израел „да остави Сирия да се погрижи за Хизбула“, като е изразил мнението си, че те „биха се справили по-добре“.

Тръмп призна, че не одобрява последния израелски удар срещу Хизбула в нейния бастион в предградията на южен Бейрут, тъй като е бил нанесен „два часа преди подписването на споразумение“ с Техеран. Тойо оцени напрежението между Израел, Ливан и Хизбула като „незначителна война“ и добави, че Хизбула „постоянно надига глава“.

Тръмп също така заяви, че не е разочарован от израелския премиер Бенямин Нетаняху и подчерта, че двамата имат „страхотни отношения“, но допълни, че той „може да прекалява“.

Нафтали Бенет към Техеран: „Ще бъда най-лошият ви кошмар“

🇮🇱⚔️🇮🇷 Бившият израелски премиер Нафтали Бенет се закани, че ще заеме безкомпромисна позиция спрямо Иран, ако се завърне на начело на страната, и предупреди, че режимът в Техеран трябва да бъде спрян на всяка цена по пътя към придобиването на ядрено оръжие.

В ефира на Piers Morgan Uncensored Бенет подчерта, че Ислямската република остава глобална заплаха и добави, че ръководството ѝ не трябва да бъде допускано до придобиване на ядрени мощности.

„Скоро в Израел ще има ново правителство. Надявам се аз да го оглавя и искам да кажа на иранския режим: ще бъда най-лошият ви кошмар. Няма да се успокоя, докато не освободим хората и не се уверим, че нямате ядрено оръжие. Нямате никакъв шанс“, заяви той.

По време на интервюто, което беше посветено на следващите стъпки от страна на Тел Авив след подписване на споразумението между Иран и САЩ, Бенет подчерта, че Израел ще продължи да работи неуморно срещу ядрените амбиции и регионалното влияние на иранския режим. Той описа настоящото управление в Техеран като „изолиран, корумпиран и некомпетентен режим, обречен на колапс“, и призова западните си партньори да направят необходимото да ускорят този процес, включително чрез подкрепа за иранските протестиращи и поддържане на комуникационните им мрежи при бъдещи протести. „Войната е само един от инструментите, има и много други“, допълни той.

Във връзка с евентуалната сделка с Иран, Бенет коментира тревогата на някои поддръжници на американския президент Доналд Тръмп, че ново споразумение може да не се окаже достатъчно строго. „Това със сигурност не е окончателната сделка. Президентът Тръмп заяви много ясно, че ще демонтира ядрената програма, така че Иран никога да не придобие ядрено оръжие“, посочи израелският политически лидер. По думите му всяко споразумение трябва да постигне три основни цели:

• Премахване на урановите запаси на Иран;
• Спиране на развитието на мащабния капацитет за балистични ракети;
• Ликвидиране на мрежата от регионални терористични групи.

„От години защитавам т.нар. „доктрина на октопода“ – това значи да атакуваш главата, а не само пипалата на Иран“, обясни той.

Бенет защити правото на Израел на самозащита с оглед на настоящите конфликти. „Ние не искаме война. За нас това е много лично. Моят син е на война. Децата на много семейства са там. Ние мразим войната, но сме атакувани, така че очевидно трябва да се защитим“, заяви Бенет, призовавайки света да си представи как би изглеждал регионът, ако теократичният режим в Иран успее да се сдобие с ядрено оръжие.

САЩ депортираха иранска активистка в Централноафриканската република.

🇺🇸🇨🇫🇮🇷 САЩ депортираха иранска активистка за демокрация в Централноафриканската република, разкри нейният адвокат в петък, който определи случая като „изключително опасен“ трансфер към държава, с която жената няма никаква връзка.

Иранско-американският фонд за правна защита (IALDF) заяви, че три ирански жени, избягали от родината си заради преследване, са били изложени на риск от депортиране, включително една, приела християнството. В крайна сметка само активистката е била на борда на полета, излетял от Луизиана в четвъртък вечерта, посочи нейният адвокат Емили Тростъл, без да изключва възможността останалите да бъдат депортирани по-късно.

„Те нямат абсолютно никаква връзка с това място. Във всички документи подадох огромен обем информация за това колко супер опасно е това“, заяви Тростъл пред Ройтерс. По неговите думи самолетът е трябвало да кацне в Банги, столицата на ЦАР, след спирка в Акра, столицата на Гана.

„Тези лица се извеждат от САЩ и изоставят в държава, където нямат статут, контакти и подкрепа. Опасяваме се, че в крайна сметка ще бъдат принудени да се върнат в страните, от които първоначално са избягали.“

Държавният департамент на САЩ и президентската институция в ЦАР не отговориха на запитвания за коментар от страна на Ройтерс. Миналата седмица министерството на вътрешната сигурност на САЩ увери, че всеки един от депортираните минава през напълно законова процедура.

Гана и ЦАР сключиха двустранни споразумения със САЩ за прием на депортирани лица от трети страни, които в много случаи са получили правна защита от американски съдилища срещу репатриране към родните си страни. Вашингтон използва тези сделки, включително такива с Демократична република Конго, която е изправена пред епидемия от Ебола, за да депортира хора, които не може законно да изпрати у дома.

Администрацията на Тръмп настоява, че договорите са правно обосновани, но правозащитни групи и активисти алармират, че сделките страдат от липса на прозрачност относно ключови детайли, а много от депортираните в крайна сметка биват репатрирани.

От IALDF заявиха, че молбите за убежище на иранците са отхвърлени поради правило, изискващо търсещите убежище първо да кандидатстват за такова в транзитните страни. Федерален съд в Калифорния отмени това правило през май. Групата описа депортацията на ирански граждани в ЦАР „потенциално фатално действие“, аргументирайки се с проблемите в сигурността в страната и рисковете те да бъдат върнати в Иран.

Президентът на страната Фостен-Арканж Туадера подписа мирни споразумения с някои бунтовнически групи миналата година, докато други претърпяха серия от неуспехи на бойното поле от наемници от ЧВК „Вагнер“ и въоръжените сили на Руанда, разположени в страната в подкрепа на правителството, заедно с миротворците от Мисията на ООН (MINURCA), която през 1998 г. е разположена в страната, за да съдейства за осигуряване на сигурността, да контролира разпределението на оръжия; да съдейства за изграждането на националната полиция и да оказва техническа помощ за провеждането на законни избори.

Али Рахнама от IALDF заяви, че руското присъствие в ЦАР е обезпокоително, тъй като Москва поддържа тесни разузнавателни връзки с Техеран.

Не е ясно колко точно души ще бъдат депортирани в ЦАР с първия полет. Официален представител заяви пред Ройтерс, че се очаква да бъдат транспортирани около 20 души, включително сирийци и афганистанци, като по силата на сделката там могат да бъдат изпратени стотици мигранти.

📸 Снимка: Белязана от десетилетия на въоръжени конфликти, етническо насилие и принудително разселване на цивилното население превърнаха ЦАР в една от най-тежките хуманитарни кризи в Африка. Въпреки спорадични мирни споразумения, въоръжени милиции продължават да действат в различни части на страната.

Стармър обеща да „задуши“ руските приходи и да осигури 210 млн енергийна помощ за Украйна.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британският премиер Киър Стармър обеща да „задуши“ приходите на Кремъл с нови санкции и да предостави ядрено гориво за Украйна на стойност стотици милиони лири, по време на разговорите си със световните лидери във Франция за срещата на Г-7.

След мъчителна политическа седмица у дома, Стармър опита да излезе на предна позиция на международната сцена по време на срещата на „Групата на седемте“, която започна в понеделник във френския курорт Евиан ле Бен, на брега на Женевското езеро. Във вторник, първия пълен ден от срещата на върха, британският премиер ще проведе среща с украинския президент Володимир Зеленски и индийския премиер Нарендра Моди. Очаква се той да обяви нов пакет санкции срещу Руската федерация броени дни след като британски части задържаха петролен танкер от „сенчестия флот“ във водите на Ламанша.

Освен това Стармър планира да използва срещата, за да увери американския президент Доналд Тръмп, че има готовност да увеличи разходите за отбрана след оставката, подадена миналата седмица от неговия министър на отбраната Джон Хийли, както и продължаващите забавяния в неговия план за инвестиции в отбраната – но не се очаква да проведе двустранна среща с американския президент.

На този етап се очаква планът за инвестиции в отбраната да бъде публикуван преди срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара, която започва на 7 юли.

След поредица от опустошителни руски атаки срещу енергийната мрежа на Украйна, Стармър обеща нов транш от 210 млн лири за ядрените централи на страната през следващите 2 години, които по думите му ще „осигурят енергия за Украйна през предстоящите зими“.

„Ние ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е нужно, и това съобщение потвърждава това“, заяви той. „Путин трябва да изтегли танковете си, да прекрати варварските си удари и да седне на масата за преговори.“

Британски правителствени служители заявиха, че инвестицията на Агенцията за експортно кредитиране на Обединеното кралство (UK Export Finance) в Urenco, мултинационална компания за обогатяване на уран, в която  правителство има 33% дял, ще доставя обогатен уран на украинската компания „Енергоатом“, която управлява четирите атомни електроцентрали в страната. Сделката беше договорена между Стармър и Зеленски по време на среща между двамата на „Даунинг стрийт“ миналата седмица.

Сделката, което следва предходен двугодишен договор за доставка на ядрено гориво за Украйна, ще подкрепи работните места и износа на Обединеното кралство, а една трета от съдържанието на уран ще идва от завода за преработка на Urenco в Честър, уточниха служители.

Новите санкции ще бъдат насочени към финансови мрежи и ще разширят броя на санкционираните плавателни съдове от „сенчестия флот“, който превозва петрол и втечнен природен газ, до над 600. Новите мерки се очаква да засегнат и мрежа, която играе ключова роля в тайното снабдяване на руската армия със западни технологии, както и редица доставчици, помагащи на Москва да извършва незаконни парични преводи по целия свят.

Г-7, която обединява лидерите на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ, заедно с ЕС, като за разговори са поканени и лидери от други страни, ще се опита да укрепи отслабващата американска подкрепа за Украйна, но също така ще се фокусира върху зараждащото се мирно споразумение между САЩ и Иран и очакваното отваряне на Ормузкия проток.

В неделя хиляди протестиращи срещу Г-7, сред които еколози и феминистки, участваха в сблъсъци с полицията в Женева, по време на които опожариха автомобил и счупиха прозорците на банка.

Стармър може да се сблъска с трудни въпроси от страна на Тръмп, след като Белият дом призова Обединеното кралство да се откаже от налагането на забрана за социални медии за лица под 16 години, която беше обявена в понеделник. Официални представители на САЩ уточниха, че въпреки предстоящото участие на Тръмп в работна сесия на Г-7 заедно със Зеленски във вторник, двамата няма да проведат двустранна среща.

Тръмп има насрочени двустранни срещи в кулоарите на срещата на Г-7 с френския президент Еманюел Макрон, а също така с държавните глави на Египет, Индия, Катар и ОАЕ, разкри служител пред The Guardian.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

Израел нанесе въздушен удар в южен Бейрут.

🇮🇱💥🇱🇧 В деня, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще бъде подписано споразумение с Иран, веднага след което Ормузкият проток ще бъде отворен, израелската авиация удари Дахия – символния и оперативен бастион на Хизбула в южните предградия на Бейрут. Съвпадането на двете събития в едно денонощие очерта основното напрежение в момента: докато Вашингтон и Техеран затварят месеци война с подпис, ливанският фронт остава отворен и може да го застраши.

Ударите бяха потвърдени в съвместно изявление на премиера Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Израел Кац в неделя. „Израел няма да търпи огън, насочен към територията му“, се казва в изявлението.

Според данни на Израелските отбранителни сили (IDF) прецизни удари са поразили команден пункт на Хизбула в Дахие, използван от организацията за подготовка на нападения срещу израелски граждани и военнослужещи в южен Ливан. Според репортера на Axios Барак Равид IDF са уведомили Централното командване на САЩ (CENTCOM) малко преди удара.

Ударът беше нанесен в отговор на нападение на Хизбула с няколко дрона, които навлязоха във въздушното пространство рано сутринта днес и задействаха сирените в северен Израел, три от тях детонираха на израелска територия. Именно тази вълна от безпилотни летателни апарати отприщи днешния отговор и поредната размяна на удари по линията на разпадащото се примирие.

Ударът отприщи натиск за ескалация от коалиционните партньори на Нетаняху. Финансовият министър Бецалел Смотрич призова премиера да приложи „доктрината Дахие“ – концепция за непропорционален отговор срещу цели в градски райони – „с решителност и сила“ и да събаря сгради в квартала още същия ден, напомняйки, че правителството е обещало сигурност на жителите на север. В своя публикация в X министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир добави: „За всеки дрон – ракета. За всяко нарушение – огън. За всеки дрон Дахие трябва да трепери. Срещу терора не сдържаме, а смазваме.“

От иранска страна реакцията обвърза поведението на Израел директно със съдбата на сделката. Ебрахим Резаи – депутат и военен съветник на върховния лидер аятолах Моджтаба Хаменей, син на убития на 28 февруари при съвместни въздушни удари на САЩ и Израел Али Хаменей, написа в X, че единственият път към каквото и да е споразумение със САЩ минава през това „да се дисциплинира ционисткият режим“. „Ако това бясно куче не бъде овладяно, ще ухапе собствените ни крака, преди мастилото по споразумението да е изсъхнало“, написа Резаи.

Седмица по-рано Централният щаб „Хатам ал-Анбия“ на Въоръжените сили на Иран предупреди чрез агенция „Фарс“, че при продължаващи израелски удари в Ливан предстоят „много по-сурови и съкрушителни мерки“.

Самата сделка остава обявена, но непотвърдена от иранска страна. В публикация в Truth Social в събота Тръмп написа: „Сделката е насрочена да бъде подписана утре, а веднага след подписването Ормузкият проток е ОТВОРЕН ЗА ВСИЧКИ.“

Пакистанският премиер Шехбаз Шариф, чиято страна посредничи, потвърди постигната рамка и финален текст и съобщи за електронно подписване, очаквано в рамките на 24 часа, последвано от технически преговори. Иранските държавни медии обаче останаха предпазливи относно тайминга – разминаване, което към момента не е разрешено.

Хронологията на ескалацията изяснява защо неделният удар не е изолиран епизод. Тя започна на 1 юни, когато с посредничество от Тръмп беше постигнато ново примирие в Ливан. На 7 юни, след като Хизбула пренебрегна примирието, израелската авиация за първи път удари команден център в Дахие – според данни от съобщенията с поне 10 авиационни бомби от 1 тон, при което загинаха 2 души, а 11 бяха ранени. Втората вълна дойде именно днес, съвпадайки с насроченото подписване на сделката между Иран и САЩ.

Стратегически, събитието изправя два часовника един срещу друг. По въпроса с ядрената програма Вашингтон и Техеран се приближават към подпис, който отваря Ормузкия пролив и връща иранския петрол на световния пазар. По въпроса с Ливан примирието от 1 юни вече се разпада. Позицията на Техеран, формулирана от Резаи, обвързва изрично двете: „дисциплинирането“ на Израел се представя като условие за устойчивост на сделката. Това поставя Иран в положение да изнесе цената на ескалацията в Ливан върху преговорната маса, без сам да поема директен риск – логика, която обяснява защо иранската армия заговори за „съкрушителни мерки“ точно докато дипломацията напредва.

На вътрешната сцена в Израел ударът обслужва и отделна сметка. Призивите за събаряне на сгради в Дахие от Смотрич и Бен-Гвир изместват правителството към твърдата линия и стесняват пространството на Нетаняху за сдържаност точно когато основният му съюзник в САЩ затваря критична сделка. Натискът на коалиционните партньори превръща всеки дрон в политически тест, а не само във военен инцидент, и оскъпява всяко решение за деескалация.

Икономическият залог с отварянето на Ормузкия пролив е това, което придава на момента критично значение отвъд поредната размяна на огън. Доколкото подписът връща ирански петрол на пазара, и двете столици имат стимул да ограничат инцидента в Ливан, вместо да го оставят да ескалира. Именно затова умереният прочит е, че неделният удар по-скоро е калибриран сигнал, отколкото опит за саботаж: Израел демонстрира, че запазва свобода на действие в Ливан, без да атакува иранска територия в навечерието на подписа.

Смъртта на основателя: Ниньо Гереро и възходът на Трен де Арагуа.

🇺🇸🎯🇻🇪 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви в петък вечерта, че Ектор Рустенфорд Гереро Флорес, известен в подземния свят като „Ниньо Гереро", е ликвидиран при „бърз и смъртоносен кинетичен удар". Към публикацията си в Truth Social Тръмп прикачи видео, на което сграда със зелен покрив е унищожена в мощна експлозия от попадение на прецизен боеприпас. Така беше премахнат не просто издирван беглец, за чието залавяне Вашингтон имаше обявена награда от 5 милиона долара, а архитектът, превърнал една затворническа банда от венецуелския щат Арагуа в престъпна мрежа с пипала през Латинска Америка, САЩ и Атлантическия океан чак до Испания.

Самият удар обаче носи още едно, по-тежко за региона послание. Той е проведен, по думите на министъра на отбраната Пийт Хегсет, „в сътрудничество с венецуелските сили за сигурност", т.е. в съвместна операция между Вашингтон и Каракас. Само преди броени месеци подобно изречение щеше да звучи немислимо: до ареста на президента Николас Мадуро в хода на операция „Absolute Resolve" на 3 януари САЩ и Венецуела бяха от двете страни на открита конфронтация. Днес правителството, изградено върху руините на чависткия режим, споделя разузнаване и „специализирана техническа поддръжка" със САЩ – и първият съвместен трофей на този съюз е човекът, чиято организация се роди именно в недрата на доскорошната венецуелска държава.

Детайли остават оскъдни и на места дори несъвпадащи. САЩ описва „кинетичен удар" – версия, която видеото с експлозията подкрепя; Каракас говори за „сблъсъци" с членове на престъпните структури, „довели до смъртта" на Гереро. Точното място на операцията не е оповестено, а независимо потвърждение на фактите около гибелта му липсват. Това е важно да се държи наум: разказът за такъв удар почти винаги изпреварва проверката му.

Историята на тази организация не започва по коридорите на картела Синалоа, нито в маршрутите на кокаина в джунглите на Колумбия, а зад стените на Centro Penitenciario de Aragua – затвор, известен на всички просто като Токорон. Според доклад на Transparency Venezuela групата приема своето име някъде в периода 2013-2015 г. – въпреки че дейността ѝ започва по-рано; зараждането ѝ може да бъде проследено до рекет около недовършен жп проект в Арагуа, откъдето идва и „влакът" в името – Трен де Арагуа (Tren de Aragua). Истинската ѝ люпилня обаче е Токорон. Венецуелските затвори от години функционират по неписани закони, като държавата отстъпва вътрешния контрол на престъпните босове, наричани на испански pranes; пранът е едновременно надзирател, съдия и данъчен агент в своя периметър, а Ниньо Гереро е пранът на Токорон. Под неговата власт затворът се превръща в нещо средно между крепост и курорт – с басейн, ресторанти и удобства, описвани от посетители с недоверие – а зад тази витрина се разгръща команден център, от който се управляват престъпна дейност, която включва рекет, отвличания и трафик далеч отвъд периметъра му.

Когато през есента на 2023 г. режимът във Венецуела най-сетне щурмува и си върна контрола върху Токорон, операцията разкри мащабите на провала: пранът, който формално трябвше да бъде зад решетките, изобщо не беше открит. Гереро беше изчезнал и остана в нелегалност оттогава – превръщайки се в най-търсения призрак на собствената си държава. Вашингтон постепенно вдигаше залога. В края на 2024 г. Държавният департамент обяви награда от 5 млн. долара за информация, която доведе до задържането му. През декември Федералната прокуратура за Южния окръг на Ню Йорк му повдигна обвинение, че е разпореждал, направлявал и улеснявал актове на тероризъм на американска земя. Прокурорът Джей Клейтън (между другото, същият беше номиниран лично от Тръмп за наследник на Тулси Габард на поста Директор на Националното разузнаване) го определи за „мозъка зад еволюцията на Трен де Арагуа от затворническа банда във Венецуела до транснационална терористична организация". Обвинението не беше изолиран жест, а част от широка кампания на натиск срещу Венецуела, тогавашният ѝ политически елит и действащите на нейна територия картели – кампания, която само година по-късно щеше да достигне своята кулминация със специалната операция на САЩ в сърцето на Каракас.

Това, което прави Трен де Арагуа толкова сложна за разбиране (и за обезвреждане) мишена, е природата на разрастването ѝ. За разлика от класическите наркокартели, чиято логистика следва кокаина, тази организация се разля по човешките потоци. Докато милиони венецуелци бягаха от икономическия колапс на страната си, бандата се вплете в самите миграционни коридори, превръщайки бежанците едновременно в стока и в дойна крава: трафик на хора, сексуална експлоатация, изнудване чрез т.нар. „ваксина", поръчкови убийства. Според Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ дейностите ѝ включват изнудване, отвличане, пране на пари и трафик на наркотици, но същината ѝ, противно на внушението от етикета „картел", остава хищническа, а не непременно свързана с наркотици. По този начин организацията се настани в Боливия, Колумбия, Чили и Перу, превръщайки се – по думите на бившия вицепрезидент на Колумбия ген. Оскар Наранхо – в „най-разрушителната престъпна организация, която действа днес в Латинска Америка". В Чили разследване на отвличането и убийството на венецуелския военен и дисидент Роналд Охеда в столицата Сантяго в началото на 2024 г. – свързано от местните власти именно с Трен де Арагуа – предизвика обществен шок и изостри отношенията между Чили и Венецуела.

Истинският политически заряд на групировката обаче се отприщи едва когато тя прекрачи границите на САЩ. Сигнали за дейността ѝ се появиха в отделни щати като Флорида и Колорадо. Части от венецуелската диаспора разказват, че разпознават същата престъпност, заради която са избягали от дома. Именно тук Трен де Арагуа се превърна от криминален в политически феномен: обявена за чуждестранна терористична организация още през 2025 г. тя стана централен символ на дебата за имиграцията, който беляза първите месеци от втория мандат на Тръмп в Белия дом, а отделни инциденти като нашумелите твърдения за „превзети" жилищни блокове в Аврора, Колорадо, се разраснаха в национален наратив за нашествие. Обхватът ѝ не спря до Западното полукълбо. През март 2024 г. в Испания бе арестуван брат на Гереро – следа, която отведе полицията до първата предполагаема клетка на Трен де Арагуа в страната и потвърди, че мрежата вече е прехвърлила Атлантика.

И все пак, въпреки че репутацията на бандата набъбна значително, конкретните доказателства за нейния реален обхват изостават видимо от риторичния ореол около нея. В доклад от октомври 2025 г. мозъчният тръст Insight Crime, специализиран в организираната престъпност, отбеляза лаконично, че „репутацията на Трен де Арагуа изглежда нараства по-бързо от действителното ѝ присъствие в САЩ". Това обаче не е дребна подробност – то стои в сърцето на спора доколко организацията е централизирана йерархия и доколко е разпиляна франчайз марка, под която действат слабо свързани помежду си звена. Точният брой на нейните членове на територията на САЩ остава неясен, наред с пълния мащаб на операциите ѝ.

Оттук произтичат и два ключови въпроса, на които обявеният от Тръмп удар не отговаря. Първият е оперативен. Обезглавяващият удар е много по-уместен срещу организации с твърда йерархия, отколкото децентрализирани мрежи, а наличните сведения описват Трен де Арагуа по-скоро като второто. Ако името на бандата отдавна се е отделило от личния контрол на своя създател и се налага като марка из миграционните коридори на западното полукълбо, смъртта на Ниньо Гереро лишава мрежата от основополагащ мит и символен команден връх, но не и непременно от способността да функционира. Историята ната организирана престъпност в Латинска Америка е изпълнена с ликвидирани „капо", чиито структури не само оцеляха, но и се трансформираха до фрагментирани късове, които станаха още по-трудни за проследяване. Дали машината на Токорон ще се окаже изключение или напротив – ще затвърди това явление, ще проличи в не толкова далечното бъдеще – не от кадрите с удара, а от това дали изнудването и трафикът по маршрутите ще секнат през идните месеци.

Вторият въпрос е геополитически и тежи още повече. Обявената съвместна операция кодифицира обрат, който само преди година изглеждаше немислим: Вашингтон и Каракас, действащи рамо до рамо на венецуелска земя. За правителството, изградено върху развалините на чависткия режим, смъртта на фигура, която процъфтя точно заради симбиозата между официална власт и подземен свят – представлява операция по сигурност и в същото време акт на легитимация. Съдействайки за премахването на най-разпознаваемия продукт на доскорошния ред, новата власт се стреми да докаже, че е скъсала с миналото си. Иронията има прецедент по нашите географски ширини – знаковите убийства на прехода. И в двата случая държавата, чиято система отгледа престъпния свят, след време съдейства и/или участва във физическото унищожение на най-знаковите му фигури.

Затова и истинската мярка за този удар не е самият трофей, а онова, което прикрива. Смъртта на Ниньо Гереро затваря биографията на една фигура и отваря изпитание за две структури едновременно – за мрежата, оставил след себе си, и за двустранния съюз, който го унищожи. Първото ще се измери по това дали ще оцелее без своя основател, а второто – по това дали ще се окаже нещо повече от съвпадение на интереси около едно общо име в списъка на издирваните. Видеото с поразената сграда дава категоричен завършек на първия въпрос. Никой от двата по-важни все още няма своя отговор.

По примера от Венецуела: Тръмп заплаши, че ще сложи ръка върху иранската газова и петролна индустрия.

🇺🇸🛢️🇮🇷 Заканата, отправена от президента Доналд Тръмп, да постави газовата и петролната индустрия на Иран под американски контрол, превръща енергийната инфраструктура в централен елемент на военен конфликт, който преди два месеца изглеждаше поне на пръв поглед замразен.

В публикация на TruthSocial Тръмп заплаши, че ще удари Ислямската република „много силно тази вечер“, а „в не толкова далечно бъдеще“ ще поемат „пълен контрол“ върху иранските енергийни ресурси, включително над ключовия експортен терминал, разположен на остров Харк. Самият Тръмп сравни намерението си с начина, по който Вашингтон сложи ръка върху нефта на Венецуела след задържането на тогавашния президент Николас Мадуро през януари.

Заканата беше отправена към края на втори пореден ден на военна ескалация между САЩ и Иран – въздушната кампания на САЩ от изминалата нощ, продължила до светлите часове на деня, изглеждаше по-широкообхватна и интензивна от тази предходната нощ. Режимът в Техеран не разкри почти никакви подробности за мащаба на щетите и отговори с нанасянето на обстрел с ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Йордания – също както ден по-рано. Министерство на външните работи на Иран обяви, че ударите от изминалата нощ са „обезсмислят примирието“, въпреки че не се е отказвало изрично от него – формула, оставила теоретично примирието живо, но изпразнено от съдържание.

Централното командване на САЩ (CENTCOM) публикува официално изявление, според което последните удари са били нанесени „в отговор на непредизвиканата и продължаваща агресия“ от страна на Техеран, поразявайки „ирански военни способности за наблюдение, системи за комуникация и позиции на противовъздушна отбрана“. Изявлението не уточнява нанесените щети, но споделя, че атаката е приключила малко преди изгрев слънце. Експлозии отекнаха в небето над иранската столица, пристанищния град Бандар Абас и множество крайбрежни точки по продължение на Ормузкия проток. По-късно Революционната гвардия обяви, че сред поразените цели присъстват производствен комплекс, военна казарма и нейна база, разположена в покрайнините на Техеран.

Ответният залп се стовари върху арабските държави, които приютяват американски военни бази. Кувейт обяви, че затваря въздушното пространство на страната за няколко часа, без да даде подробности за щети. Йордания съобщи, че е прехванала 20 ирански ракети, насочени към район, в който се намира база с американски военни, без да има пострадали. Министерство на външните работи на Бахрейн съобщи, че 11-годишно момиче е ранено, докато автомобили и къщи са получили материални щети от отломки при прехващането на балистичните ракети. Почти едновременно Израел призова жителите на северните си райони да потърсят укритие след засичането на предполагаем огън откъм Ливан, където израелската армия воюва с Хизбула.

Успоредно с ударите по сушата американските сили продължиха да налагат морската блокада срещу иранските пристанища. CENTCOM съобщи в официално изявление, че е поразил танкера M/T Jalveer, плавал под знамето на Гвинея-Бисау, опитвайки се да транспортира ирански петрол в директно нарушение на блокадата, поради което е бил поразен от ракети въздух-земя AGM-114 Hellfire, след като екипажът му не се подчинил на американските заповеди. Това е общо деветият търговски кораб, изваден от строя от американските сили от влизането в сила на блокадата в средата на април. Два такива кораба бяха обездвижени само през изминалата седмица.

Един от тях отне човешки живот. 3-ма индийски моряци загинаха на борда на M/T Settebello във вторник, когато плаващият под флага на Палау танкер беше ударен от американските сили. Сарбананда Соновал – индийският министър на пристанищата, корабоплаването и водните пътища – първоначално обяви моряците за изчезнали. CENTCOM настоя, че екипажът е бил предупреден многократно, преди да бъде открит огън, и обвини кораба, че се е опитал да заобиколи блокадата. Ръководителят на Международната морска организация, агенция на ООН, осъди нападението, а индийското външно министерство привика висш американски дипломат, за да му предаде „най-дълбоката си загриженост“ и официален протест, обяви говорителят на ведомството Рандхир Джайсвал.

В основата на провалените преговори стои иранската хватка над Ормузкия проток – стратегическият коридор, чието фактическо затваряне разклати глобалните енергийни доставки и доведе до скок в цените на горивата и много базови стоки в световен мащаб. През изминалата нощ Техеран обяви, че проливът е затворен, въпреки че остава неясно какво точно значи това – търговското корабоплаване през него до голяма степен беше задушено в първите дни на март и през последните седмици оттам минаваше единствено малка група кораби. CENTCOM оспори иранските твърдения, докато вчера самият Тръмп съобщи, че от близо месец насам секретна мисия на американските военни осигурява преминаването на петролни товари през тесния морски път, което по думите му е било улеснено от унищожаването на иранските радари. Тръмп твърди, че над 100 милиона барела петрол са се изплъзнали от иранската примка благодарение на американските военни. Конкретното число не може да бъде независимо потвърдено, но се равнява на транзита за около 5 дни, минавал през протока до началото на войната.

Заканата срещу остров Харк насочва натиска директно към икономическия гръбнак на режима. Разположен на отсрещната страна на Персийския залив от американските бази в Кувейт, Бахрейн и Катар, това парченче суша е сърцето на иранската петролна промишленост – през неговия терминал минават 90% от експорта, до голяма степен защото по-голямата част от бреговата линия е твърде плитка, за да позволи безопасното акостиране на танкери. Именно тази география прави всяка идея за американски десант твърде рискована: самият остров се намира на едва 33 км от крайбрежието на континентален Иран, където без съмнение е разгърнат внушителен арсенал от ракети, дронове и артилерия, които са застинали в очакване на момента, в който ще подложат на безмилостен обстрел американския десант.

По всичко изглежда, че пътят на дипломацията остава затворен. Тръмп заплаши Техеран, че ще „плати цената“ за провала на преговорите, в рамките на които без отговор остава и въпросът за иранската ядрена програма, за която режимът настоява, че има изцяло мирни цели, но остава червена линия за САЩ и Израел, заради високото ниво на обогатяване на запасите от уран, които могат да бъдат насочени към създаване на атомно оръжие. Това беше посочено от двата съюзника като основната причина да започнат войната срещу Ислямската република на 28 февруари. Към усложненията се добавя и условието на Иран всяко споразумение за прекратяване на войната да доведе до същото на фронта между Израел и Хизбула – докато израелският премиер Бенямин Нетаняху изглежда твърдо решен да доведе нещата до техния успешен край, а именно унищожаването на групировката.

Сравнението с Венецуела, направено от Тръмп, разкрива както мотивите на заканата, така и нейните граници. Операция „Absolute Resolve“ от 3 януари, в рамките на която „Делта Форс“ задържа Николас Мадуро във Форт Тиуна, след което го изправи пред федерален съд в Манхатън, превърна петролния сектор на една държава от насрещния лагер в трофей на смяната на режима – и точно този модел Тръмп ще се опита да проектира върху Иран. Пренасянето му обаче се спъва в географията: арестът на Мадуро беше десант навътре в сушата срещу обезглавено военно командване, а овладяването на Харк би изисквало задържане на уязвим обект в морето на 33 км от брега на държава, чиято противокорабна и ракетна способност остава далеч тази над Венецуела.

Поради това заканата да „поеме пълен контрол“ върху иранския петрол трябва да се счита на първо място като инструмент за оказване на натиск срещу Техеран и евентуално за спекулация с борсите, а не готов оперативен план – и следва познат модел: през април, едва няколко дни преди да удължи примирието, Тръмп заплаши Иран, че „цяла една цивилизация ще загине тази нощ“, ако не приеме условията. Заплаха за извършване на геноцид, думите му бяха последвани само няколко часа по-късно от действителни стъпки към деескалация. Сега обаче заканата му не виси във въздуха, а стъпва на блокада, задушаваща иранските доставки на петрол, включително деветте поразени кораба и върху примката над Ормузкия пролив, която продължава да оскъпява енергията в световен мащаб.

САЩ предприе нова вълна от въздушни удари срещу цели в Иран.

🇺🇸🇮🇷 САЩ започна нова вълна от въздушни удари срещу Иран през последните минути, с което отбелязва най-интензивната фаза на конфронтация между двете страни след окончателното рухване на примирието през последните дни.

„Тази нощ ще сме много заети; ударите ще бъдат ясни и мощни", заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет. Думите му предшестваха множество сведения за активиране на силите за противовъздушна отбрана по цялата територия на Иран, включително столицата Техеран, и интензивно присъствие на изтребители в небето на Ирак и Йордания.

Часове по-рано президентът Доналд Тръмп събра висшия екип за национална сигурност в Ситуационната зала на Белия дом. В съвещанието взеха участие вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар Марко Рубио, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф, председателят на Обединения комитет на началник-щабовете ген. Дан Кейн и специалният пратеник Стив Уиткоф – съставът, който води паралелно военната и преговорната линия към Иран.

По данни от мониторинг канали силите за ПВО са били задействани над Асалуйе на брега на Персийския залив, където неизвестен дрон е нахлул в провинция Бушехр. ПВО е активирана в западните части на Техеран, както и над провинция Фарс – точки на стотици километри една от друга, които очертават широк периметър на тревога в цялата страна. Ирански изтребител беше забелязан да патрулира по границата с Ирак в района на Илам.

Посолството на САЩ в Багдад припомни, че е въведено най-високото ниво 4 на предупреждение „Не пътувайте" за страната: „Не пътувайте до Ирак по никакъв повод. Напуснете незабавно, ако сте там", призова страницата на дипломатическата мисия.

Местни източници съобщиха за експлозии в района на Ормузкия проток. Иранската агенция Mehr на свой ред отчете взривове и работа на ПВО над пристанищния град Сирик и остров Кешм, които вече мишена на удари в предходните вълни от изминалата нощ.

Междувременно представител на иранското разузнаване обяви пред Fars News Agency, че следи отблизо всички маневри на американските сили в Близкия изток и „всяко военно действие срещу Иран от страна на която и да е държава, било на нейна собствена територия, било в нейното въздушно пространство, ще се смята за легитимна цел за Ислямска република Иран". Думите му умишлено разшириха заплахата от САЩ към всяка държава, която допусне транзит на американски бойни самолети.

Военен източник, цитиран от агенция Tasnim, добави, че въоръжените сили на страната са „напълно подготвени" и в случай на американско нападение „отново ще се сблъскат с тежки ответни удари". Според същия източник идеята за „контролирана ескалация" и за поемане на инициативата е „глупава", а Иран „няма да се поколебае да наложи нови сметки на американците".

Трета вълна американски удари срещу Иран: основните цели се запазват същите.

🚨 През последните минути американски изтребители нанесоха десетки въздушни удари, насочени почти изцяло към бази на военноморския флот на Революционната гвардия, складове за съхранение на оръжие и други цели по крайбрежието.

Поредицаа от експлозии разтърсиха пристанищните градове Бандар Абас, Сирик, Джам, Джаск и Бушер, както и стратегическия остров Кешм, разположен на входа на Ормузкия пролив.

Ирански държавни медии твърдят, че ударите по Джаск са нанесени от реактивна артилерия HIMARS, базирана в Бахрейн. Твърдението остава непотвърдено, но е възможно да доведе до нови ирански удари срещу малкото кралство в Персийския залив.

Междувременно постъпиха съобщения за трета вълна с удари, които засегнаха и Ахваз, провинция Хузестан, където се намират близо 80% от петролните запаси на Ислямската република.

Иракски медии твърдят, че огромен брой американски и израелски изтребители преминават необезпокоявано през небето над страната. Освен това два самолета за дозареждане с гориво от състава на ВВС на САЩ и един на Кралските Саудитски ВВС участват в операциите с включени транспондери, става ясно от платформата за мониторинг на въздушния трафик FlightRadar24.

По непотвърдена информация Революционната гвардия на Иран е изстреляла залп от три балистични ракети от Исфахан, което съвпадна със сведения на израелски медии за взривове в Хайфа. Двете събития обаче вероятно не са свързани помежду си.

Втора вълна американски удари срещу Иран: основни цели са ПВО и радарите.

🇺🇸💥🇮🇷 Централното командване на САЩ (CENTCOM) предприе втора вълна от въздушни удари срещу Иран в отговор на сваления хеликоптер AH-64 Apache от понеделник, съобщи Axios. Решението за започване на втора серия вероятно значи, че Вашингтон поема по пътя на ескалация отвъд еднократния ответен удар.

Mehr News Agency предаде, че в окръг Джаск отново са били чути експлозии, потвърдени от местни източници и жители на околни села. По-ранните удари по пристанището на града и Кух-е Мобарак също бяха потвърдени от осведомени източници. Местни жители докладват, че през последните минути там са регистрирани най-малко три попадения.

Освен целите по крайбрежието, мощни удари са поразили град Нахаванд във вътрешността на страната. Според израелски медии основна цел на последните удари са зенитно-ракетните комплекси и радарни станции, което очевидно има за цел да подавяне на средствата за оспорване на американското въздушно господство.

The New York Times съобщи, че ВВС на САЩ са поразили военни бази и пристанища, радарни обекти и ракетни батареи на пет локации по южното крайбрежие на Ислямската република – военноморски бази Сирик и Джаск, зенитно-ракетна база в Бандар Абас, батарея за брегова отбрана в Минаб и търговското пристанище на остров Кешм.

Frontline Monitor продължава да следи развитието на ситуацията и ще докладва при постъпване на допълнителни сведения за случващото се на терен.

Командващият операциите срещу Иран към своите подчинени: Опазването на цивилния живот е част от нашата сила.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Докато крехкото примирие между САЩ и Иран продължава да виси на косъм, адмирал Брад Купър, ръководител на Централното командване на САЩ (CENTCOM) и военните операции срещу Иран, изпрати послание директно към силите под негово командване, че „опазването на цивилния живот“ има водещо значение и остава ключова част от тяхната работа.

Служебна записка от американския адмирал от 26 май, разпространена в CENTCOM, изрично подчертава, че „Опазването на цивилния живот е част от нашата култура като професионална бойна сила... То е заложено в начина, по който планираме, по който избираме целите си и по който се бием.“

„Всяка номинация на цел. Всеки удар. Всеки сблъсък“, продължава разсекретеният документ, разкрит днес от Breaking Defense. „На всяко ешелонно ниво, от планирането на кампанията до личното тактическо решение, вие ще правите разлика между тези, които се бият, и онези, които не го правят, прилагайки сила единствено срещу законни военни цели и проявявате преценка, преди да използвате оръжията си.“

„Ангажиментът ни към правото на военните конфликти не е ограничение за нашата смъртоносност“, продължава Купър. „Той е източникът на нашата легитимност, причината партньорите ни да са избрали да застанат до нас и директен фактор за нашата оперативна ефективност. Сила, която се бие с дисциплина и вярност към правилата, е по-смъртоносна, а не по-малко.“

Посланието на четиризвездния адмирал продължава с напомнянето, че именно този стандарт отличава САЩ от противниците му, които избират да вземат на прицел цивилни и да сеят терор, поразявайки училища, болници и храмове.

„Ние никога няма да воюваме по този начин“, пише Купър.

Запитан какво е провокирало меморандума, говорителят на командването капитан Тим Хокинс заяви, че това е „общо напомняне към силите, едно от многото, които той е отправял към войските в различни формати“.

Записката обаче се появява след коментари от министъра на отбраната Пийт Хегсет, които омаловажават или отричат традиционните спирачки пред въоръжените конфликти. По време на брифинг на 2 март той обеща, че „никакви глупави правила за водене на бойни действия“ не могат да повлияят на операцията срещу режима в Иран, докато в книга от 2024 г. той пише за „академични правила за ангажиране, които твърде дълго връзват ръцете на нашите бойци“. По-късно, на 13 март, той заяви: „Ще продължим да натискаме, да напредваме, без пощада, без милост за враговете ни.“ Тази реплика за „без пощада“ (no quarter) породи въпроси от страна на сенатори и правни експерти за това дали Хегсет фактически не призовава към военни престъпления.

Такива опасения се появиха и в отговор на серия от онлайн публикации на президента Доналд Тръмп в началото на април, с които той заплаши да атакува ирански мостове, електрически централи и други цивилни обекти.

„Цяла една цивилизация ще загине тази вечер, без изобщо да бъде възстановена. Не искам това да се случва, но вероятно ще стане“, написа Тръмп на 7 април, преди да отстъпи от своята позиция по-късно същия ден.

Въпреки обявеното примирие в началото на април, двете страни продължават да разменят спорадичен обстрел. През последните дни САЩ нанесоха удари по ирански ракетни площадки и катери, а днес Тръмп заяви, че Иран е свалил американски вертолет AH-64 Apache край бреговете на Оман. Екипажът на хеликоптера беше спасен, отчасти благодарение на безпилотен съд.

„Съединените щати, по необходимост, трябва да отговорят на тази атака“, добави Тръмп.

Американският хеликоптер е свален от Иран. Тръмп обяви, че предстои отговор.

🇺🇸 ИЗВЪНРЕДНО: Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че е бил информиран, че американският боен хеликоптер AH-64 Apache, загубен над Ормузкия пролив късно снощи, е бил свален от иранските военни, докато е извършвал патрул.

По думите му двамата пилоти на борда на машината са невредими и са прибрани на безопасно място. Тръмп настоява, че САЩ „по необходимост трябва да отговорят“ на инцидента, което е сигнал, че може да последва военна ескалация от американска страна.

Пореден ден на масови протести в Албания срещу спорен проект за курорт на Джаред Къшнър.

🇦🇱 От няколко дни насам в албанската столица Тирана се провеждат масови протести срещу спорен проект за луксозен курорт, свързан с Джаред Къшнър, зет на американския президент Доналд Тръмп.

Демонстрантите настояват, че строителството застрашава защитени влажни зони и крайбрежни местообитания в защитения ландшафт „Вьоса-Нарта“ и около него, включително лагуната Нарта и близкия район Звърнец – една от най-важните екологични екосистеми по адриатическото крайбрежие на Албания.

Проектът, подкрепен от инвестиционната фирма „Афинити Партнърс“, създадена от Къшнър през 2021 г., е част от план за изграждане на висок клас курорти на стойност милиарди евро на необитаемия остров Сазан и по протежение на незастроена ивица от континенталното крайбрежие. Той понесе остри критики от екологични активисти, местни жители и други опоненти, които обвиняват правителството на премиера Еди Рама, че опитва да прокара проекта без достатъчна прозрачност и обществена дискусия.

Протестиращите призоваха премиера да подаде оставка и заявиха, че проектът за курорт ще увреди природното и културно наследство на Албания, включително важни местообитания на мигриращи птици, средиземноморски тюлени монаси и гнездящи морски костенурки.

Рама защити чуждите инвестиции и проекта като важни за туристическия сектор и икономическото развитие на страната, докато критиците твърдят, че строителната дейност може да навреди на защитените екосистеми и да подкопае екологичните стандарти в крайбрежните зони на Албания.

Демонстрациите се провеждат на фона на засилен обществен контрол върху плановете, който включва въпроси относно собствеността върху земята, спазването на правилата за опазване на природата и по-широката роля на частните инвеститори в защитените крайбрежни зони на Албания.

Пентагонът смята да отмени доставките на ракети Tomahawk за Германия.

Американски разрушител с управляеми ракети от клас „Arleigh Burke“ USS Thomas Hudner изстрелва крилата ракета BGM-109 Tomahawk в рамките на въздушната кампания срещу Иран, 1 март 2026 г. (U.S. Navy)

🇺🇸🇩🇪 Пентагонът възнамерява да отмени планираните доставки за Германия на крилати ракети BGM-109 Tomahawk, отчасти поради опасения, че Русия ще тълкува подобен ход като ескалация. Ако се потвърди, решението бележи неочакван обрат на дълго планирано споразумение с един от ключовите съюзници на Америка.

Според двама европейски и един американски служител, съществуват опасения от ответни руски действия, ако администрацията на Тръмп изпълни своето намерение за разполагане на прецизни ракети в сърцето на Европа. Всяко решение за отказ от доставката обаче би обезсилило сделка, сключена по времето на бившия президент Джо Байдън, и би оставило Германия без отбранителни способности, които германските лидери определят като крайно необходими.

Този ход е част от цялостна тенденция на постепенно изтегляне на САЩ от НАТО, включитело отмяна на рутинно разполагане на хиляди военнослужещи в Германия и намерения за изтегляне на конкретни активи, докато Тръмп подлага на изпитание близки партньорства и съюзи, изграждани с поколения.

„Европа може да се активизира сега и в краткосрочен план“, заяви пред военни лидери тази седмица генерал Алексис Гринкевич, началник на Европейското командване на САЩ (EUCOM) и Върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа (SACEUR), според когото САЩ ще пренасочи оборудването и силите си другаде.

Американските служители, макар и основно разтревожени от реакцията на Кремъл, вероятно се тревожат и от намаляващите запаси от оръжие. САЩ изразходиха хиляди ракети Tomahawk и Patriot през първите седмици на войната срещу Иран. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че ще бъдат нужни „месеци и години“ за попълване на запасите от боеприпаси, изразходвани в конфликта.

Вероятният отказ от Tomahawk е особено обезпокоителен за германските власти, които бързат да модернизират отслабените си сили, за да служат като щит срещу руската агресия. Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че не очаква САЩ да разположат ракетите в Германия поради ограниченото им количество.

Тази седмица САЩ разкриха нови промени по ролята си в НАТО на 3-месечна конференция на военните лидери. Те включват съкращения на изтребители, дронове и военноморски активи, според WELT.

„Целта е да бъде предоставена на съюзниците информацията и яснотата, от които се нуждаят, за да действат възможно най-бързо и ефективно“, заяви служител на Пентагона, пожелал анонимност. „Става въпрос за това съюзниците да поемат основната отговорност за конвенционалната отбрана на Европа.“

Германия усеща изтеглянето особено тежко. Тази пролет Пентагонът отмени изпращането на 5000 американски войници в страната – ход, който изуми европейските лидери. Решението дойде след думите на канцлера Мерц, че президентът Доналд Тръмп се е „унижил“ с войната си срещу Ислямската република.

Руската армия отдавна е разположила в Калининград квазибалистични ракети 9М72 „Искандер“, способни да носят ядрени бойни глави. Освен това тя постави балистични ракети със среден обсег „Орешник“ в Беларус, които могат да достигнат цяла Европа за броени минути.

„Преди година и половина подадохме официално запитване до американците за внос – т.е. покупка – на ракети Tomahawk. Все още очакваме отговор, но честно казано, предвид настоящото състояние на света, нямам голяма надежда“, сподели германският министър на отбраната Борис Писториус миналия месец.

Германски служители проучват европейски алтернативи, с които да запълнят празнината в способностите за нанасяне на удари на далечни разстояния. Дебатът в Берлин се върти не около коя конкретна ракетна система, отколкото за това колко бързо страната може да придобие способности за поразяване на цели от разстояние. Дроновете и по-евтините системи могат да помогнат, но военните планировчици не ги разглеждат като реален заместител.

Камарата гласува резолюция за военните пълномощия, но правната тежест остава спорна.

🇺🇸🗳️ Камарата на представителите на САЩ прие концептуална резолюция за военните пълномощия, която насочва изтеглянето на американските военни от бойните действия срещу Иран, които нямат оторизация от Конгреса. Гласуването, завършило с 215:208 гласа, премина на четвъртия опит, след трите неуспешни опита в предходните гласувания.

Четирима републиканци – Томас Маси (Кентъки), Браян Фицпатрик (Пенсилвания), Том Барет (Мичиган) и Уорън Дейвидсън (Охайо) – прекрачиха партийната линия и се включиха към всички представители на демократите, на свой ред демократът Джаред Голдън (Мейн) промени по-ранната си опозиция. Значението на гласуването обаче не се изчерпва с аритметиката: за първи път от началото на конфликта преди над 3 месеца една от двете камари излиза с официална позиция, която осъжда войната, водена от администрацията на Тръмп, без Конгресът някога да я е оторизирал.

Внесена през април от Грегъри Мийкс, водещия представител на демократите в Комисията по външните работи, въпросната резолюция посочва Закона за военните пълномощия от 1973 г. – рамката, която изисква президентът да изтегли силите в рамките на 60 дни, ако Конгресът не е обявил война или не е предоставил изрична санкция. Този срок изтече на 1 май 2026 г. Белият дом твърди, че крехкото примирие, влязло в сила от началото на април е „спряло часовника", но логиката е уязвима: и двете страни продължиха да си разменят удари в продължение на цялата седмица преди вота.

Концептуалната резолюция (concurrent resolution) изразява общата воля на двете камари, но не се представя за подпис на президента, не придобива силата на закон и не е правно обвързваща. Първоначално текстът от 1973 г. наистина предвижда да може изтегляне на силите да се разпореди именно с такава резолюция, но решение на Върховния съд по делото INS срещу Чадха (1983 г.) обявява „законодателното вето" с концептуална резолюция за противоречащо на Конституцията. Оттогава всяко подобно действие виси в сива конституционна зона: за да породи изпълнима последица, Конгресът би трябвало да приеме съвместна резолюция (joint resolution), която да подлежи на президентски подпис или преодоляване на вето с две трети – мнозинство, с което противниците на войната не разполагат. Тръмп почти сигурно ще оспори авторитета на мярката дори ако тя мине и през Сената, накъдето сега се отправя.

Самата война, чийто 96-и ден съвпадна с вота, обяснява защо републиканската дисциплина се пропуква. На 28 февруари американски и израелски изтребители започнаха да нанасят въздушни удари срещу иранския режим – около 900 удара за 12 часа срещу ракетни комплекси, противовъздушна отбрана, военни бази и ръководство. CENTCOM съобщи, че стратегически бомбардировачи B-2 Spirit, B-1B Lancer и B-52 Stratofortress са поразили укрепени балистични съоръжения, докато военни кораби изстрелваха „Томахоук", а сухопътните части използваха установки HIMARS. Паралелните израелски „обезглавяващи" удари убиха върховния лидер аятолах Али Хаменей; неговият наследник, по сведения ранен, оттогава не се е появявал публично. Иран отвърна с около 170 балистични ракети и заяви, че е поразил четири американски бази – Ал Удейд в Катар, Али ал Салем в Кувейт, Ал Дафра в ОАЕ и щаба на Пети флот в Бахрейн.

Това, което започна като светкавична деградираща кампания, се изроди в позиционна обмяна на удари без изход. Към 3 юни американските сили нанесоха удар по комуникационна кула на Корпуса на стражите на ислямската революция на остров Кешм, прехванаха ирански ракети и дронове и поразиха ирански танкер близо до Ормузкия проток; Иран на свой ред насочи огън към американските бази и Пети флот и проведе тринадесет атаки срещу израелски сили в Южен Ливан. Затварянето на Ормузкия проток оказва – по думите на регионални наблюдатели – все по-непосредствен натиск върху световните пазари. Именно тази безизходица, а не внезапно пробудена законова съвест, движи републиканското отстъпничество: както призна Ашли Хинсън, продължаването на войната отвъд „следващите няколко седмици" се превръща в „политически пасив" пред междинните избори. Фицпатрик формулира публичната версия по-благородно – „трябва да пазим света в безопасност, но трябва и да спазваме закона", – докато спикерът Майк Джонсън предупреди, че резолюцията ще „отслаби" преговорната позиция на Тръмп, а Браян Маст я заклейми като „глупаво политическо гласуване".

Венецуела нарежда плащанията за гориво да постъпват по сметка на САЩ.

🇻🇪🛢️🇺🇸 Държавната корпорация „Петролеос де Венесуела" (PDVSA) разпрати официално уведомление до своите клиенти от авиационния и морския сегмент, което на пръв поглед изглежда като рутинна банкова бележка, но всъщност формализира един от най-безпрецедентните трансфери на финансов суверенитет в съвременната история на петролна държава.

С подпис на Йолимар Седеньо, управител „Продажби" към Вицепрезидентството по търговия и национално снабдяване, компанията съобщава на купувачите на авиационен керосин JET A1, на морски газьол (MGO) и на тежко корабно гориво IFO 380, че оттук насетне плащанията във валута се извършват по нови банкови сметки, приложени в отделен формуляр, а копието от платежното нареждане задължително се представя на търговския консултант на дружеството „в гаранция на снабдяването с гориво".

Зад чиновническите формалности стои механизъм, който измества контрола върху приходите от стратегическия ресурс на Венецуела извън страната. По данни на испаноезичната медия Voz Media постъпленията са насочвани не към сметка на PDVSA, а към такава, управлявана от Министерството на финансите на САЩ и обслужвана през американската междубанкова система Fedwire. Така всяко зареждане на гориво от международна авиокомпания на венецуелска земя поражда валутно вземане, което се урежда не в Каракас, а във Вашингтон – операционната среда, в която действащите в страната превозвачи попадат, е такава, че самото право да заредят гориво минава през платежна верига, контролирана от чужда хазна.

Това, разбира се, не е импровизация на търговския отдел на PDVSA, а пряк резултат от правна рамка, изградена от администрацията на Доналд Тръмп след военната операция във Венецуела. С Изпълнителна заповед № 14373 от 9 януари 2026 г. Белият дом създаде т.нар. Депозитни фондове за чужди правителства (Foreign Government Deposit Funds) – структура, създадена да съхранява и контролира приходите от износа на природни ресурси от Венецуела.

Два месеца след това, на 18–19 март, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде Генерален лиценз № 52, който връща широк кръг сделки с PDVSA, но при изрично условие: всяка парична транзакция към блокирано лице – а PDVSA остава такова, доколкото държавата запазва над 50% дял – освен местни данъци, такси и лицензи, е необходимо да влиза в Депозитните фондове съгласно Заповед № 14373 или по друга сметка съобразно указанията на финансовото министерство.

Политическата основа на договорката беше очертана пред Конгреса още в началото на годината. По време на изслушване през януари 2026 г. държавният секретар Марко Рубио описа логиката недвусмислено: средствата „ще бъдат депозирани по сметка, която ще надзираваме, и те ще изразходват тези средства в полза на народа на Венецуела".

Събитието, направило всичко това възможно, е радикалната трансформация на властта в Каракас. След като на 3 януари 2026 г. американски специални сили задържаха Николас Мадуро, остатъчното правителство, оглавено от изпълняващата длъжността президент Делси Родригес, се ориентира към тясно сътрудничество със САЩ. На 2 април те свалиха санкциите срещу нея, признавайки я за легитимен държавен глава, докато тя от своя страна проведе ускорени реформи в петролното законодателство – нов закон допусна участието на частни компании в добива и продажбите, прекратявайки монопола на PDVSA върху производството и ценообразуването. През март Родригес лично представи отворения петролен сектор на страната пред инвеститори в Маями. Паралелно OFAC разгърна серия от генерални лицензи – GL 46A за търговия с венецуелским петрол, GL 48 за проучване и добив, GL 50A с поименно разрешение за BP, Chevron, Eni, Repsol, Shell и Maurel & Prom, и накрая всеобхватният GL 52 – които заедно връщат западните мейджъри в страна, отрязана от световните пазари от 2019 г.

Именно тук се откроява стратегическата цена на сделката за трети страни. След санкциите от 2019 г. Каракас беше принуден да пласира остатъчния си добив с отстъпка от порядъка на 40% под пазарните цени, предимно към Китай. Новата рамка обвързва облекчението с продажби по пазарни цени и пренасочване на постъпленията през американската хазна, което на практика спира канала за отстъпки на Пекин и подменя китайския купувач на изгодна цена с американски надзор върху паричния поток. Плащанията за авиационно гориво – периферен на пръв поглед сегмент – се оказва най-видимото, ежедневно проявление на този режим, тъй като не се отнася до държави и петролни гиганти, а до всеки въздушен превозвач, чийто самолети кацат на международно летище „Симон Боливар“.

Стратегически погледнато, уведомлението от 28 май бележи прехода на Венецуела от санкционирана държава към такава под финансово попечителство – модел, при който суверенитетът над прихода от ресурси формално не е отнет, но е канализиран през платежна инфраструктура под контрола на чужда държава. Историческите аналогии са показателни именно с това колко са редки: външен контрол над приходните потоци на суверенна петролна държава, упражняван през банковата система, а не директна окупация на находища, е конфигурация, която се доближава до режима на следвоенни репарации и подмандатните фискални администрации. Допустим е и втори прочит: в думите на Рубио сметката-попечителство представлява преходен ескроу механизъм, който запазва приходите „в полза на венецуелския народ" докато стабилизиране на страната – само по себе си това не е равносилно на присвояване – и докато средствата формално остават венецуелски, тази интерпретация не е без основание. Двата прочита обаче не се различават в правото на собственост, а в това кой упражнява надзора и по чия преценка се освобождават средствата, а по този въпрос както Заповед № 14373, така и изявлението на Рубио ни казват, че последната дума остава изцяло в ръцете на Вашингтон. Дали моделът ще се задържи като преходна фаза към връщане на контрола, или ще се институционализира като дълготрайна форма на ресурсна зависимост, ще стане ясно не от политическата реторика, а от това дали в даден момент Депозитните фондове ще прехвърлят контрола над средствата обратно към венецуелска институция.

САЩ обсъждат разширяване на ядрения чадър в Европа в отговор на опасенията на съюзниците.

🇺🇸 САЩ обсъждат дали да разположат ядрени оръжия в допълнителни европейски страни от НАТО. Този ход има за цел да успокои съюзниците, че намаляването на конвенционалната военна подкрепа няма да отслаби гаранциите за сигурност, съобщи днес британският вестник Financial Times.

Американски служители са демонстрирали готовност за разполагане на допълнителни оръжия извън шестте страни, които в момента приемат бомбардировачи с ядрени способности, споделят трима души, запознати с въпроса.

Разговорите, които са строго класифицирани и може да не доведат до промени в параметрите за споделяне на ядрени оръжия, се провеждат на фона на широко безпокойство в Европа относно решението на президента Доналд Тръмп за изтегляне на американски войски и ключови оръжейни системи от континента.

Този ход може да позволи на още страни да приемат американски самолети с двойно предназначение (DCA), способни да нанасят удари с ядрени бойни глави. Двама източници заявиха, че готовността за обсъждане на разширението има за цел да демонстрира ангажимента на САЩ да осигурят ядрен чадър, дори когато съюзниците от НАТО са принудени да поемат по-голяма част от тежестта на конвенционалната отбрана.

Страните от източния фланг на НАТО, сред които Полша и някои балтийски държави, са изразили интерес към приемането на самолети с двойно предназначение, твърдят източниците. Представителите на Полша говорят особено открито за желанието си да приемат ядрени оръжия. Бившият президент Анджей Дуда призова САЩ да разширят ядрената инициатива на полска земя, докато тази година страната се включи към нова френска инициатива за проучване на възможността за временно прехвърляне на части от ядрения възпиращ арсенал на Франция към съюзнически страни.

Дискусиите продължават по каналите на НАТО, заяви източник, запознат с темата, според когото съюзниците най-близо до границите на Руската федерация са изразили най-голям интерес. Руската военна агресия срещу Украйна и многократните изявления на руския президент Владимир Путин относно ядрените способности на Кремъл са засилили интереса на някои съюзници към приема на самолети с двойно предназначение, добави източникът.

Втори източник, запознат с дискусиите, заяви, че споразумение за разширяване на обхвата на държавите, приемащи американски ядрени оръжия, не е близо. Програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия включва съюзници, понастоящем Белгия, Германия, Италия, Нидерландия, Турция и Обединеното кралство, които имат одобрение да приемат американски самолети с двойно предназначение и „предварително разположени“ ядрени бомби. Те се намират под попечителството на Вашингтон и той запазва изключително право да разрешава тяхната употреба.

От НАТО заявяват, че това споразумение, формулирано по време на Студената война, „предоставя платформа за съюзниците от НАТО, които не притежават ядрени оръжия, да оформят ядрената политика и планиране на алианса като средство за гарантиране на тяхната сигурност, без да придобиват ядрени оръжия“.

Американските ядрени оръжия, разположени в Европа, се съхраняват и охраняват от американските военни. Въздушните групи, зачислени към съюзнически държави и използващи изтребители F-35, F-15 и Tornado, са обучени да участват в учения и мисии за демонстрация на силите и, в крайна сметка, да разгръщат бомбите, когато САЩ разрешат това.

Последните действия на Белия дом за отмяна на планирани разгръщания на ключови отбранителни системи в Европа и обявеното изтегляне на войски – като част от усилията за пренасочване на повече военни активи към Азия и други части на света – видимо разтревожиха някои съюзници в НАТО. Те се опасяват, че това може да остави празнина в отбраната на континента и в способността му да възпира или отблъсква евентуална атака.

Въпреки че европейските съюзници обещаха драстично да увеличат разходите за отбрана и инвестициите си в ключови конвенционални способности, които в момента получават от Америка, ядреният чадър се смята за незаменим.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви след среща на външните министри на алианса през април, че съществува „общо разбиране, че макар САЩ да се насочват повече към други театри на военни действия... цялостното възпиране и отбрана в Европа трябва да останат същите“.

„Нека бъда абсолютно ясен: ако някой е достатъчно глупав да ни нападне, отговорът ще бъде опустошителен“, категоричен е Рюте.

Израел и Хизбула продължават да нанасят удари, въпреки твърденията на Тръмп за договорена тишина.

🇮🇱⚔️🇱🇧 Израел и Ливан изразиха готовността си да проведат нов кръг от преговори днес, докато Хизбула продължава да нанася удари по израелските сили в южен Ливан, които от своя страна продължават да атакуват цели на терористичната групировка. Всичко това се случва въпреки твърдения на президента Доналд Тръмп, че е посредничил за примирие между двете воюващи страни.

Преговорите между Израел и Ливан бяха насрочени за вторник и сряда в Държавния департамент на САЩ във Вашингтон, отбелязвайки петия кръг от разговори между двете страни от април насам. В третия кръг миналия месец страните се договориха да разделят преговорите на две отделни направления – политика и сигурност, като представителите на второто се срещнаха за първи път миналата седмица. Разговорите тази седмица ще бъдат посветени изцяло на политическите въпроси.

Ливански дипломат, пожелал анонимност в съответствие с правилата, заяви пред Associated Press, че Бейрут остава ангажиран с провеждането на разговори за прекратяване на конфликта въпреки напрежението.

Ливан, чието правителство се ангажира да разоръжи Хизбула, поиска спиране на израелските удари и пълно изтегляне на израелските войски от страната. От своя страна Израел, който обвинява Бейрут, че не успява да разоръжи групировката, настоява Хизбула да предаде оръжията си. Хизбула отхвърли директните преговори.

Въпреки планираните разговори и обявеното примирие, Хизбула изглежда продължава ударите тази сутрин, когато сирените се задействаха в северния израелски град Кирят Шмона и близките общности по границата в отговор на приближаващ се дрон в Южен Ливан, където израелски войски участват в настъпателни операции. Малко по-късно от армията съобщиха, че инцидентът е приключил без пострадали.

През нощта IDF обяви, че е прехванал две ракети, изстреляни от Хизбула към Сафед, докато камикадзе дрон на групировката порази военна позиция в Западна Галилея, недалеч от държавната граница с Ливан. В нито един от посочените инциденти няма пострадали.

Националната новинарска агенция на Ливан съобщи, че Израел е нанесъл нови въздушни удари в Южен Ливан тази сутрин. Ливанската армия заяви, че двама нейни войници са били леко ранени от израелски удар с дрон на пътя между градовете Хабуш и Дейр ал-Захрани в района на Набатия. Израелските военни не коментираха инцидента.

При отделен случай беше съобщено за прецизен удар срещу лек автомобил в южния ливански град Тул, близо до Набатия. За момента липсва коментар от страна на IDF.

Освен това IDF повтори предупреждението за евакуация на Набатия преди ударите, насочени срещу Хизбула, след като за първи път издаде такова предупреждение за града миналата седмица.

„Подновихме спешното предупреждение до жителите на Ливан, намиращи се в град Набатия. За собствената ви безопасност е нужно да евакуирате незабавно домовете си и да се преместите северно от река Захрани“, предупреди полковник Авичай Адрае, говорител на израелската армия на арабски език.

„С оглед на това, че терористичната организация Хизбула нарушава договореното прекратяване на огъня, IDF е принуден да действа срещу нея решително. Израелската армия няма намерение да ви навреди“, добави той.

Удължено време за предупреждение

С оглед на продължаващите атаки срещу Израел и неговите войски, Командването на тила на IDF заяви, че ще удължи времето за предупреждение при ракетен обстрел от ливанска територия за пристанищния град Хайфа и още 160 общности в северната част на страната – от 60 на 90 секунди след чуване на сирената. Промяната влиза в сила днес в 16:00 ч.

Командването на тила, съвместно с други органи на воените, е анализирало ракетния обстрел на Хизбула и системите за засичане на IDF, установявайки, че на 161 общности на север може да се осигури повече време за реакция. Сходни мерки бяха предприети през последните месеци за селищата по държавната граница с Ливан, на Голанските възвишения, в Галилея, както и в най-южния град Ейлат.

„Нищо не може да оправдае окупацията на Израел“

Натискът на Тръмп за примирие – за който се съобщава, че е предприет след заплаха от Техеран да напусне преговорите със САЩ, ако IDF не спре ударите си в Ливан – дойде в момент, когато предишното примирие, договорено на 16 април, практически се изпари. Хизбула поддържаше безмилостните си ракетни обстрели и атаки с дронове, а IDF продължи да разширява въздушните удари и мащаба на сухопътната си операция.

Министърът на външните работи на Франция заяви днес, че няма оправдание израелските войски да остават дълбоко във вътрешността на Ливан. „Нищо не може да оправдае продължаването на военните операции и продължителната окупация на Израел дълбоко в ливанска територия“, заяви външният министър Жан-Ноел Баро пред France TV.

В неделя IDF обяви превземането на историческия замък Бофор и стратегическите възвишения в околностите му. Израел контролираше района на замъка по време на 18-годишната окупация на Южен Ливан (1982–2000), преди войските му да бъдат изтеглени.

Последният кръг от бойни действия между Израел и Хизбула започна на 2 март, когато терористичната група поднови обстрела срещу Северен Израел 2 дни след като САЩ и Израел атакуваха нейния основен спонсор и покровител Иран. Оттогава насам 26 войници на IDF и 1 цивилен изпълнител към Министерство на отбраната загинаха в южен Ливан, 14 от които след влизане в сила на примирието на 16 април. Двама израелски цивилни също загинаха от ракетен обстрел на Хизбула, а 1 израелски цивилен беше убит по погрешка в северната част на страната при обстрел от израелската артилерия.

В Ливан израелските военни твърдят, че са ликвидирали над 2500 бойци на Хизбула от началото на март, сред които стотици членове на елитните сили „Радуан“.

Според данни на IDF, от 2 март насам Хизбула е изстреляла около 5500 ракети по силите на IDF, действащи в южната част на Ливан, както и около 2500 ракети директно по територията на Израел. Регистрирани са поне 75 места на ракетни попадения в страната. Освен това Хизбула е изстреляла около 300 дрона, 25 от които са поразили цели в Израел.

IDF смята, че Хизбула все още разполага с арсенал от хиляди ракети с малък обсег, наред със стотици такива с по-голям обсег. Според израелската армия групировката извършва повечето от атаките си от вътрешността на южен Ливан, на север от река Литани, а не от районите в непосредствена близост до границата.

Стратегическият петролен резерв на САЩ се топи с невиждани темпове.

🇺🇸⛽️ Стратегическият петролен резерв на САЩ (СПР), изграден след петролното ембарго от 1973 г. като последен буфер срещу шокове в доставките, се изпразва с безпрецедентни темпове. Към 29 май обемът му спадна до 357,1 млн. барела – най-ниското му ниво от януари 2024 г. насам. В рамките на седмицата, приключила на 15 май, САЩ отчетоха исторически седмичен спад от 9,92 млн. барела, последван от още 9,1 млн. барела през следващите 7 дни. При текущите темпове резервът се намира на броени дни от това да спадне под нивото си от август 1983 г., когато е съдържал 351,78 млн. барела.

Въпреки че посочените нива изглеждат критични, те не са абсолютното дъно за века – по време на пазарните интервенции от страна на администрацията на Байдън през юли 2023 г. резервът беше изпразнен до 347 млн. барела. Истинският прецедент обаче се крие в прогнозираната крайна точка на настоящата кампания: пълното освобождаване на поетия ангажимент от 172 млн. барела се очаква да свие СПР до близо 243 млн. барела. Това е обем, който не е бил виждан от февруари 1982 г. Това са над 16 000 дни – период, който покрива почти цялото оперативно съществуване на резерва.

Аномален е механизмът, довел нещата дотук. За разлика от разпродажбите през 2022–2023 г., които изпразниха резерва от 579 до 347 млн. барела чрез директни и окончателни пазарни продажби, сегашното изтегляне е част от най-голямата координирана интервенция в историята на Международната агенция по енергетика (МАЕ). САЩ влязоха в ролята на глобален снабдител от последна инстанция, тъй като светът се оказа лишен от огромна част от износа през Персийския залив.

Спусъкът беше избухването на войната срещу Иран на 28 февруари, когато САЩ и Израел предприеха операция „Epic Fury“, чийто първи удар ликвидира върховния лидер Али Хаменей в Техеран  и стотици фигури от висшата командна структура на режима. В отговор Техеран предприе безразборни удари с ракети и дронове по Израел, американски бази и съседни арабски държави (Саудитска Арабия, Йордания, ОАЕ, Бахрейн, Катар и Кувейт).

В рамките на 48 часа след първите удари Ормузкият проток се оказа фактически затворен от Революционната гвардия. През него обикновено минават 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG). Блокадата парализира износа от региона, който се срина до под 10% от обичайните нива, и блокира 15-18 млн. барела на ден. Ситуацията се изостри допълнително, след като на 4 март QatarEnergy обяви форсмажор върху целия си износ на LNG след иранския удар по Рас Лафан. Това предизвика светкавичен скок в цените – сортът WTI скочи с близо 47% за 2 седмици, доближавайки 99 долара за барел, а МАЕ описа това като най-голямото прекъсване на доставките в историята на световния петролен пазар.

Реакцията на МАЕ не закъсня: на 11 март 32-те страни-членки се съгласиха единодушно да освободят 400 млн. барела от спешните си запаси. Квотата на САЩ в това усилие е 172 млн. барела. Ключова разлика в настоящата стратегия на Вашингтон е използването на механизма на обмена (exchanges) вместо чисти продажби. Това са краткосрочни заеми в натура, които преработватели се задължават да върнат с премия в порядъка на 18-24%. Първият търг включваше 86 млн. барела от 3 обекта на СПР при минимална премия от 18–22% и прозорец за връщане между ноември 2026 г. и септември 2028 г.. На теория държавата ще си върне общо около 200 млн. барела. Енергийният секретар Крис Райт изрази надежда за бързо попълване на резерва в рамките на година, но анализи на RBN Energy сочат, че поради техническите ограничения при пълнене на каверните (най-много до 785 000 барела на ден), резервът ще се върне към предвоенните си нива от 414 млн. барела най-рано през юли 2028 г.

Към настоящия момент САЩ вече са освободили около 50 млн. барела от планираното. Тъй като тези обеми не се ползват само за вътрешния пазар, а и за поддържане на глобалната стабилност и съюзниците, Вашингтон се оказва в сложна позиция. Вътрешните буфери се стопяват. Петролната индустрия алармира, че с намаляване на държавния инвентар и спада на търговските запаси в Cushing до критични нива (близо до оперативния минимум от 20 млн. барела), пазарът става изключително чувствителен, при което може цените да реагират рязко на нов шок.

Физическите параметри на СПР също налагат ограничения, които често се интерпретират грешно. Спряганите цифри от 252 и 150 млн. барела не са геоложки лимити на изпомпване. Към тази пролет наличностите в СПР се състояха от 252 млн. барела кисел петрол (sour) и 150 млн. барела сладък петрол (sweet). В правно отношение, прагът от 252,4 млн. барела е наложена от закона граница, под която Департаментът по енергетика няма право да извършва т.нар. „ограничени изтегляния“ (limited drawdowns). Въпреки това при сериозна криза президентът има пълно право да нареди пълно изтегляне (full drawdown) без никакъв законов минимум. Историческият лимит от 150 млн. барела пък е заложен още през 1975 г. като изискване за минимално поддържан авариен обем. Геоложкият лимит всъщност е друг: резервът може да поддържа максимален дебит от 4,4 млн. барела на ден за максимум 90 дни, след което капацитетът на изпомпване започва да спада с изпразването на каверните.

Кризата се усложнява от факта, че заплахата далеч не е отминала. Въпреки че временно прекратяване на огъня беше въведено в началото на април, преговорите за дългосрочно споразумение са в застой. В средата на април САЩ наложиха морска блокада на иранските пристанища, а Ормузкият проток остава затворен за по-голямата част от търговския флот, като Иран отказва да възстанови свободното корабоплаване. Това значи, че събитието, източващо стратегическия буфер на САЩ, продължава, а самият инструмент бързо се доближава до критичната си точка.

Петролната криза извади наяве структурна асиметрия, прикривана дълго от успехите на шистовия добив в САЩ. Въпреки че рекордното производство (над 13 млн. барела на ден) направи САЩ нетен износител в мирно време, то не може да замени моментната стратегическа ликвидност на физическия резерв по време на геополитически кризи. Шистовият барел се добива по графици, подчинени на капиталови цикли, докато СПР реагира за няколко дни. Използването на националния авариен буфер за енергийна дипломация и стабилизация на глобалния пазар оголва икономиката на САЩ пред бъдещи вътрешни бедствия (например силен ураган в Мексиканския залив), а в същото време попълването на резерва ще отнеме години  и ще се случи на по-високи цени. Това изразходване бележи преломна точка, в която защитният инструмент на американската икономика се изразходва в конфликт с неясен край.

📸 Снимка: Резервоари за съхранение на суров петрол се виждат на снимка от въздуха в петролния хъб Кушинг в щата Оклахома, САЩ, 21 април 2020 г. (REUTERS/Drone Base/File Photo)