Хегсет отстрани ръководителя на военното планиране на САЩ преди решението за Иран

🇺🇸🎖️ Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е отстранил генерал-лейтенант Брет Силвия от поста директор на Службата за стратегия, планове и политика на Обединения щаб, по-известна като J-5. Това е звеното, отговорно за изготвяне на военните планове и съгласуването им с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента.

Това е поредно отстраняване на представител на висшето командване и идва в момент, когато президентът Доналд Тръмп обмисля да поднови ударите срещу Иран след междинните избори за Конгрес на 3 ноември. Първи го съобщи The Atlantic в материал на Нанси Юсеф от вечерта на 28 октомври местно време. Същата вечер решението беше потвърдено от материал на Associated Press, който се позова на служител в сферата на отбраната, и The Hill, който цитира двама американски служители.

Говорител на Обединения щаб изпрати кратко изявление: „Председателят [генерал Дан Кейн], Обединеният щаб и обединените сили изказват най-дълбока благодарност на генерал-лейтенант Брет Силвия и неговото семейство за 32-те години отлична служба на страната ни. Пожелаваме на него и на семейството му всичко най-добро по пътя към нови възможности и следващите етапи от живота им.“ Кабинетът на Хегсет препрати въпросите на The Hill към Обединения щаб, а самият Силвия не отговори на The Atlantic. Официалната му биография вече е свалена от сайта на щаба.

Наследник не е назначен и не е ясно кой поема задълженията. По досегашната практика постът временно се заема от заместника или вицедиректора на службата, докато президентът не номинира нов кандидат и той не бъде утвърден от Сената. Според описанието на Пентагона, J-5 отговаря за подготовката на планове, препоръки и стратегии, с които председателят на Комитета на началник-щабовете съветва президента. Бивш служител от щаба обясни пред The Atlantic защо моментът е така важен: „Точно сега не бихте искали да загубите директора на J-5.“ и добави: „Човекът на този пост е ключова връзка между оперативните сили, политиката на министерството и Белия дом.“

Само анонимни източници посочват причина за отстраняването. Пред The Atlantic служители на Пентагона заявиха, че обяснението е същото като при уволнените преди него: Хегсет е загубил доверие в него. Освен това Силвия не се разбирал с Елбридж Колби, заместник-министъра по политиката, който е третият по ранг в ръководството на Пентагона. Никой от анонимните източници на трите издания не свързва решението за отстраняване с плановете за Иран.

Силвия е вторият директор на J-5, принуден да напусне в рамките на една година. Неговият предшественик генерал-лейтенант Джоузеф Макгий напусна поста през октомври 2025 г. AP и The Atlantic тогава посочиха, че е бил принуден да се пенсионира, а CNN твърди, че Макгий е възразявал на Хегсет и на генерал Кейн по няколко казуса, сред които Русия, Украйна и ударите по нарколодки в Карибско море. Главният говорител на Пентагона Шон Парнел беше лаконичен: „Генерал Макгий се пенсионира и Министерството на войната е благодарно за службата му.“

Силвия завършва военната академия в Уест Пойнт през 1994 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си във въздушно-десантни и десантно-щурмови части. Многократно служи в Ирак и Афганистан със 101-ва въздушно-десантна дивизия, а от юли 2023 до май 2025 г. е неин командир във Форт Кембъл, щата Кентъки. Преди това е заместник-директор на същата служба J-5, която впоследствие оглавява.

Силвия е поне петият генерал на ключов пост, отстранен от началото на годината. Генерал Ранди Джордж, началник-щаб на Сухопътните войски, е принуден да напусне през април, в разгара на кампанията на удари срещу Ислямска република Иран. Това се случи въпреки ролята на армията в попълване на ключови запаси, от които сега има остър недостиг. През същия месец Хегсет отстрани и генерал Дейвид Ходни, началник на командването за трансформация и подготовка на армията, а няколко дни след това и генерал-майор Уилям Грийн-младши, началник на капеланската служба на Сухопътните войски. През юни генерал Крис Донахю, командващ армейските сили в Европа и Африка, се оттегли след разногласия с Хегсет. В миналото Донахю е командир на Delta Force, смятан за един от основните кандидати за началник-щаб на армията. Различните издания посочват различен общ брой на напусналите. The Atlantic брои поне 26 генерали и адмирали, които са напуснали или принудени да се оттеглят, откакто Хегсет пое Пентагона през януари 2025 г. AP говори за близо две дузини висши военни ръководители, включително цивилните министри на Сухопътните войски и на ВМС.

Пентагонът почти никога не посочва причини. По думите на служители причините обикновено попадат в една или повече от три категории. Първата е предишна работа по политики, които Хегсет смята за „woke“, сред които насърчаване на многообразието. Втората е близост с генерали, отхвърлени от администрацията на Тръмп, като бившия председател на Комитета на началник-щабовете Марк Милей. Третата е подозрение, че лицето е изнасло информация в медиите. Посланието, което според The Atlantic достига до военните, е: всеки, който не се чувства достатъчно въодушевен от политическите възгледи и приоритети на министъра, е застрашен.

Уволненията са част от мащабно съкращаване на генералските постове. На 30 септември Хегсет съобщи по време на своя реч в базата на морската пехота в Куантико, че 10% от генералите и адмиралите вече са били освободени. Освен това е наредил съкращението на генералските и адмиралските постове да бъде удвоено до 20% към 1 януари 2027 г. при около 800 такива длъжности към момента. „Аз наричам това търсене на отговорност, и то отдавна закъсняло“, заяви Хегсет пред младши офицери и сержанти. Уволненията срещат съпротива и от демократите, и от републиканците в Конгреса. Демократът Марк Кели, сенатор от Аризона и бивш боен пилот от ВМС, каза през септември: „Той изчиства цяло поколение отлични военни ръководители и ще е нужно цяло поколение, за да се възстановим.“

Силвия беше обект на критики още през 2025 г. Скоро след убийството на консервативния активист Чарли Кърк активистката Лора Лумър поиска в социалните мрежи уволнението на сина му Гавин. Той работи като анализатор на данни във Федералната агенция за управление при извънредни ситуации (FEMA), а Лумър му приписа подстрекателска публикация в Instagram. В същото изказване тя насочи вниманието и към бащата: „Номиниран е за трета звезда от Джо Байдън.“ Номинацията на Силвия наистина е внесена в Сената през декември 2024 г., в последните седмици на мандата на Байдън. Лумър завърши с думите, че Хегсет „трябва да провери и работата на бащата на Гавин, генерал-майор Брет Силвия“. Според The Washington Post Гавин Силвия е изпратен в административен отпуск. Обяснението, което служителите дават сега, не споменава този епизод.

От месеци във войната срещу Иран, започнала на 28 февруари, цари относително затишие. Силите на двете страни стоят едни срещу други във водите на Ормузкия проток: Революционната гвардия пое контрола над него скоро след началото на войната, на което САЩ отговори с блокада на корабоплаването към иранските пристанища. The Atlantic пише, че Централното командване на САЩ (CENTCOM), отговорно за операциите в Близкия изток, е подготвило няколко варианта на действие. Те варират от кратка серия удари срещу ядрени обекти до продължителна кампания, която да доближи иранската икономика до срив и да принуди Техеран да седне на масата за преговори. Тръмп все още не е решил, а удари преди следващата седмица са малко вероятни. Двама дипломати споделиха пред AP, че САЩ са предупредили съюзниците в Близкия изток да се готвят за нови военни действия след изборите и възможен ирански отговор срещу тях.

Междувременно за Близкия изток плават ударната група на ядрения самолетоносач USS Theodore Roosevelt (CVN-71) и амфибийната група на десантния кораб USS Makin Island (LHD-8) с 13-и експедиционен отряд на морската пехота, потвърдиха двама американски служители пред Fox News. Заедно те носят 10 000 моряци и морски пехотинци. Ако пристигнат преди някоя от двете ударни групи на USS George H.W. Bush (CVN-77) и USS George Washington (CVN-73) да се изтегли, в зоната на отговорност на CENTCOM ще има разположени цели 3 ударни групи. Според TWZ това ще е най-голямото присъствие в региона от началото на войната.

На 28 октомври The Wall Street Journal, а след него и Axios съобщиха, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс е изпратил писмо до Мохсен Резаи, един от най-висшите служители по националната сигурност на режима в Техеран с пряк достъп до върховния лидер Моджтаба Хаменей. В него Ванс напомня, че преговорите, които биха предотвратили нови удари, „изискват обсъждане на ядрения въпрос“. Тръмп представи писмото иначе: „По същество става дума да се осигурят доставки, за да се помогне на хора, които не са добре.“

Самите планове за удар едва ли зависят от един генерал. Вариантите вече са разработени в CENTCOM, а до назначаване на наследник на поста, по обичайния ред той се поема от досегашния заместник. Поради тази причина отстраняването надали ще забави решение, което и без това беше отложено за след изборите на 3 ноември. Голямата загуба е за звеното, от което се очаква да съгласува военните планове с председателя на Комитета на началник-щабовете и президента. То остава без титуляр начело тоно в седмиците, когато САЩ едновременно готвят подновяване на ударите и проучват варианти за продължаване на преговорите. The Atlantic вижда в решението предвестник на поредна вълна от сътресения във висшето ръководство на Пентагона.

САЩ прехвърлят Patriot от Тексас в Израел и предупреждават Залива

🇺🇸🛡️🇮🇱 Американската армия изпраща още един зенитно-ракетен комплекс MIM-104 Patriot от Тексас към Израел, за да подсили отбраната на водещия си съюзник в Близкия изток, съобщи The Wall Street Journal, цитирайки данни от мониторинг на въздушния трафик и двама служители, запознати отблизо с трансфера. Според същия материал САЩ са предупредили своите съюзници в Персийския залив да се подготвят за кратка и интензивна военна кампания срещу Иран след междинните избори в САЩ на 3 ноември.

Президентът Доналд Тръмп все още не е взел окончателно решение, но според хора, запознати с неговите виждания, клони към мащабен удар след междинните избори, който може да бъде насочен към иранската инфраструктура и ядрени обекти. Белият дом отказа да коментира детайли относно „чувствителни военни планове, които може да съществуват, но може и да не съществуват“ и уточни, че „Тръмп разглежда всички възможности, за да гарантира, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“. Президентът на САЩ вече даде уверение, че няма да атакува Ислямската република преди междинните избори. На митинг във Форт Майърс, Флорида, на 23 октомври той свърза подновяването на ударите с резултата от преговорите: „Може да направим още една малка Epic Fury, или ще се съгласят“, имайки предвид името на съвместната кампания на въздушни удари от САЩ и Израел, започнала на 28 февруари.

Преместването на зенитно-ракетните комплекси е част от по-широка подготовка, която вече се изразява в конкретни действия. WSJ посочва, че американските части в региона попълват запасите си от боеприпаси, бойната авиация се готви за удари, а войските са изведени от бази, където биха били уязвими при ответен огън от Иран. Очаква се още една ударна група на самолетоносач и една експедиционна част на Морската пехота през ноември да се присъединят към онези 20-ина бойни кораба в зоната на отговорност (AOR) на Централното командване (CENTCOM) в Близкия изток, въпреки че една част от тях може да бъде сменена. Израел също се готви с планове и списък с цели, а премиерът Бенямин Нетаняху продължава да настоява ударите да бъдат подновени. По думите на хора, запознати с планирането, всички тези ходове имат една цел: ако Тръмп реши да нанесе удар, силите и средствата за него да са подготвени. Пентагонът определя собствената си задача по същия начин.

Според оценката на Axios батареите Patriot и особено боеприпасите за тях са сред най-търсените оръжия от началото на войната с Иран. Една батарея съчетава радар, пункт за управление и пускови установки, но нейните възможности зависят от наличните ракети – прехващачите PAC-2 GEM-T и PAC-3 MSE. През 2025 г. Lockheed Martin достави 620 ракети PAC-3 MSE, т.е. около 50 на месец за американската армия и за още 17 държави, които използват системата. Рамковото споразумение с Пентагона от януари 2026 г. предвижда да бъде достигнато производство от 2000 ракети годишно, но срокът за това е 7 години, а не няколко месеца.

Подкрепленията се изпращат към Близкия изток за сметка на други части от земното кълбо. WSJ обяви, че през септември САЩ са изпратили 2 допълнителни батареи – едната към стратегически петролен обект на територията на Саудитска Арабия, другата към газово съоръжение в Катар. Axios отбелязва, че Пентагонът е прехвърлил батареи и ракети в региона от други командвания, което е породило опасения за готовността в други части на света. Батареите имат за цел да убедят Рияд и Доха, че САЩ ще защитят енергийните им обекти, ако размяната на удари бъде подновена. В началото на август държавните глави на двете държави са настоявали пред Тръмп да не нанася масиран удар по енергийната инфраструктура на Иран, защото има сериозни опасения от масирани ответни удари по собствените им съоръжения. По думите на американски служители именно това е била една от главните причини той да се откаже. При подновяване на мащабните удари обаче САЩ ще се нуждаят от саудитското въздушно пространство, а Рияд едва ли ще го отвори, ако смята, че петролните му обекти остават без защита.

Иран вече е показал, че заплахите му не са напразни. WSJ съобщава, че той е предупредил по публични и поверителни канали, че ще отговори на всеки удар с мощни обстрели по икономически и граждански цели в целия регион. Подобни заплахи Техеран отправи преди войната, започнала на 28 февруари. След нейното начало той нанесе удари по американски бази и дипломатически обекти, както и по енергийни съоръжения и летища в държавите от Персийския залив. На 23 октомври изданието изброи потенциалните цели, които включват летища, нефтопроводи, газопроводи и комуникации на съседните държави. Въпреки извършените над 20 000 удара от САЩ и Израел в най-активната фаза на конфликта Иран разполага със запас от стотици и потенциално хиляди балистични и крилати ракети и сглобява нови такива от складирани части. Израелски служители се тревожат от темпото, с което Техеран успява да възстанови способностите си. САЩ и техните съюзници в Залива бързат да попълнят своите запаси за противоракетна отбрана, изтощени от досегашните вълни от ирански удари.

Колкото по-очевидна е военната подготовка, толкова по-неизвестна е целта на един нов удар. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви пред Съвета за сигурност на ООН на 27 октомври: „От юни 2025 г. не сме установили никаква дейност по ремонт или възстановяване на нито един от обектите, поразени в удари през 2025-2026 г.“ В същото изказване обаче той призна, че нищо не може да замени достъпа до обектите с какъвто инспектори от агенцията не разполагат, и че не може да потвърди дали не е бил отклоняван ядрен материал. Бехнам Бен Талеблу от Фондация за защита на демокрациите (FDD) подчерта, че ако мотивът за нови удари е заплахата от възстановяване на ракетния арсенал, това трябва да бъде доказано публично от Тръмп „с колкото се може повече подробности“, защото санкциите и морската блокада вече дават на САЩ „предимство“. Двете заедно от месеци спират продажбите на ирански петрол.

Някои експерти поставят под съмнение и смисъла от нова вълна от удари. Бившият офицер от израелското военно разузнаване (Аман) Дани Цитринович определя като една от най-големите грешки убеждението, че нов кръг от въздушни удари, включително по критични обекти или висши кадри „може по някакъв начин да свали режима“. Според него това по-скоро ще постигне още по-непоколебима решимост за продължаване на ракетната и ядрената програма. Сет Джоунс от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) вижда друга логика: нов кръг удари би позволил на Тръмп да обяви, че отново е забавил развитието на ядрената програма, и да започне да намалява американското участие във войната.

Дипломатическият канал не е затворен напълно. Reuters съобщи, че на 25 октомври посредници от Катар са предали на ръководството в Техеран нов проект за примирие със 7-дневен график и ежедневни стъпки за изграждане на доверието от двете страни. Изпълнението на графика може да започне в първите дни на следващата седмица, а гаранти на сделката ще бъдат няколко страни. Отговорът на Техеран се очаква до края на седмицата. Вашингтон обаче настоява ядрената програма да бъде част от разговорите, а Техеран поставя тежки условия за тяхното подновяване. Засега усилията на посредниците не дават резултат.

Подготовката вече дава на Тръмп военен вариант, готов за изпълнение. Описаната от WSJ негова склонност да предприеме голям удар и предупреждението към съюзниците в Залива правят вероятно подновяването на ударите след 3 ноември. Самото решение обаче не е взето и възможността да се откаже остава открита: през август Тръмп вече отстъпи пред тревогите на Рияд и Доха, а санкциите и блокадата продължават да действат и без нови удари. Първото решаващо събитие идва още преди изборите – отговорът на Техеран във връзка с проекта на Катар, който се очаква до края на седмицата. Ако бъде приет от Иран, изпълнение на 7-дневният график с международни гаранти може да започне още през първите дни на другата седмица, точно в дните, за които се готви ударът. Ако го отхвърли, пред Тръмп остават блокадата и военният вариант.

Десетки израелски изтребители стигнаха до иранската граница и се върнаха

🇮🇱✈️🇮🇷 Десетки изтребители и самолети-цистерни на израелските ВВС са прелетели над Сирия и Ирак през нощта на 19 срещу 20 октомври по маршрут като този при евентуален удар по Иран и са завили обратно съвсем близо до иранската граница. Според източници на Axios Израел е представил полета пред САЩ като учение за възпиране, но част от американските служители са останали с впечатление, че израелците са се надявали Иран да открие огън по самолетите и така да им даде повод за удар.

Барак Равид, кореспондент на Axios и N12, разказа за операцията в два паралелни материала. Този в сайта на израелската телевизия се основава на сведения от американски източници, а версията в Axios цитира и американски, и израелски служители. Първи за среднощно учение с полет на израелската авиация близо до Иран съобщи Fox News още на 20 октомври, без да се позовава на конкретни събеседници. Axios обяви, че самолетите са стигнали на над 1300 км от Израел. До момента Израелските отбранителни сили (IDF) не са коментирали публично твърденията, а като дата двете издания сочат едно и също денонощие: N12 пише за нощта между понеделник и вторник, а Axios – за понеделник.

Събеседниците на Равид споделят, че Израел е уведомил САЩ предварително и е описал операцията като тренировъчна, с цел демонстрация на сила и възпиране на Иран от удари срещу Израел преди изборите за Кнесет на 27 октомври. Част от служителите, с които говори Axios, смятат, че в полета няма нищо странно и целта му наистина е била такава. Те допълват, че израелците са знаели, че самолетите ще бъдат засечени от иранските радари. Axios отбелязва, че дори като възпиращ жест полетът е можел да доведе до грешна преценка в Техеран, до ирански отговор и до подновяване на войната.

Полетът е извършен в деня, когато министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет направи необявена визита в авиобаза „Увда“ в пустинята Негев, където разговаря с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Неговият говорител Дорон Шпилман потвърди срещата и каза, че двамата са обсъдили заплахите в региона. Според Axios операцията не е била свързана с посещението.

Тя идва след разногласие между Нетаняху и Тръмп за нов удар. В началото на месеца израелският премиер е обсъждал с президента на САЩ Доналд Тръмп нова мащабна операция срещу Иран още преди изборите в двете страни, позовавайки се на данни от разузнаването, според които режимът в Техеран прави тревожни стъпки към възстановяване на ядрената програма. Началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Еял Замир предупреди председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн, че подновяването на бойните действия в този срок може да наложи отлагане на вота, защото Иран вероятно ще отговори. В началото Тръмп е изглеждал склонен да поднови ударите, но после се е разколебал, което го е накарало да отхвърли предложението на Нетаняху. Financial Times съобщава, че президентът изключва нападение до междинните избори в САЩ на 3 ноември. Израелски служител увери Axios, че Замир няма да допусне неоправдани военни действия, които биха застрашили вота.

Нетаняху говори открито за крайната цел. На 21 октомври, на церемонията по завършване на курса в Бахад 1, водещата офицерска школа на IDF, той нарече върховния лидер Моджтаба Хаменей „дежурния диктатор“, решил да тръгне по стъпките на своя баща. „Той свали предпазителя и Иран отново се опитва да разработи бомбите на смъртта. Затова има само един начин да премахнем тази заплаха веднъж завинаги – да свалим режима в Иран. И това е указанието ми към ЦАХАЛ, Мосад и службите за сигурност“, предупреди Нетаняху. Министърът на отбраната Израел Кац от своя страна се обърна към Иран и съюзниците със съвета да не се опитват да окажат влияние на вота с удари и заяви, че при нападение срещу Израел Иран ще бъде ударен с пълна сила.

На 22 октомври NPR съобщи, позовавайки се на човек, запознат със съвместното военно планиране, че САЩ и Израел подготвят планове за възможен удар по Иран след междинните избори в първите дни на ноември. Според същия източник Израел първоначално е планирал да удари още в средата на октомври, около две седмици преди собствения си вот, но Тръмп е изказал възражения. Понастоящем Пентагонът концентрира сили в региона, въпреки че подготовката може просто да е част от натиска над Ислямската република за дипломатическо споразумение.

Междувременно американската армия намали без публични изявления присъствието в базите си в Близкия изток, съобщи NBC News по данни на две официални лица и двама души, запознати с взетото решение. Това е отговор на продължаващите заплахи, включително от Иран, и повтаря изтеглянето от началото на войната през февруари. Военнослужещи са били изведени от военни бази в Йордания, Катар и Кувейт. Държавният департамент на САЩ нареди на служители, чието присъствие не е неотложно, както и на техните близки, да напуснат пределите на Саудитска Арабия. Говорителят Томи Пигот уточни, че заповедта засяга единствено кралството, като я обвърза с продължаващите удари на хутите по цивилни обекти в страната. Американски служители заявиха пред Reuters, че ведомството се готви да изтегли семействата и от други свои мисии из региона.

Техеран отговаря със заплахи. Министърът на външните работи Абас Аракчи заяви пред държавните медии по-рано днес: „Готови сме за дипломация също толкова, колкото за война“. По думите му е възможен всеки сценарий, включително нападение от САЩ и Израел. Държавните медии цитират и източник от службите за сигурност, според когото при удар срещу ирански официални лица или гражданска инфраструктура Иран ще отвърне с удари по американските интереси в региона и инфраструктурата на всяка държава, участвала в ударите. Ядолах Джавани, заместник по политически въпроси в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заяви готовност за унищожаване на интернет кабелите по дъното на Ормузкия проток. Официален коментар за полета на израелските изтребители няма, но местни медии преразказаха подробно материала на Axios, а техеранският всекидневник „Hamshahri“ излезе със заглавие „Операция за измама за започване на война с Иран“.

Войната започна на 28 февруари със съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел. Още в първия ден тя доведе до ликвидирането на върховния лидер аятолах Али Хаменей и десетки фигури от високите етажи на ислямския режим. Примирието сключено в първите дни на април, се срина бързо: Вашингтон и Техеран продължиха да си разменят удари за контрола върху Ормузкия проток, а САЩ поддържат морска блокада на иранските пристанища. Преговорите са в застой заради ядрената програма. Иран отхвърля исканията, отправени от Вашингтон, и поставя 7 собствени условия за отварянето на протока, сред които вдигане на морската блокада, отмяна на петролните санкции и спиране на бойните действия на всички фронтове.

Предварителното уведомяване на Вашингтон и завоят преди границата не изясняват дали става въпрос за възпиране, или за провокация. И двете действия биха били част от учение за възпиране, но също и от полет, чиято цел е да предизвика изпреварващ удар от Иран, без да нарушава въздушното му пространство. Точно това подозират американските източници, но съмненията им почиват единствено на косвени впечатления, докато служителите, с които е разговарял Axios, не намират нищо необичайно в операцията. Наред с това впечатление обаче са налице някои безспорни факти: Тръмп вече е отхвърлил израелско предложение за нанасяне на удар преди вота, а на 21 октомври Нетаняху публично възложи на армията и разузнаването задачата да свалят режима в Техеран. Въпреки това израелски удар срещу Иран преди 27 октомври остава малко вероятен: Financial Times припомня, че както Тръмп, така и началникът на Генералния щаб на IDF са против това, а единственият период, който NPR посочва за възможен удар, започва след 3 ноември.

Първия отговор ще даде самият вот: ако изборите се проведат по график на 27 октомври, вариантът за удар преди тях, срещу който предупреди Замир, отпада. Вторият ще дойде от посолствата в страните от Залива. Ако заповедта за напускане включи и други мисии в периода преди 3 ноември, плановете за нанасяне на удар през следващия месец, за които пише NPR, вече ще се осъществяват като конкретна подготовка.

Хегсет се срещна с Нетаняху в Израел осем дни преди изборите

🇺🇸🤝🇮🇱 Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет е пристигнал в Израел в понеделник без това да бъде предварително обявено, и се е срещнал с премиера Бенямин Нетаняху. Това съобщи Axios късно снощи, като се позова на двама източници, запознати със срещата. То идва 8 дни преди изборите за Кнесета на 27 октомври в момент, когато двете страни обсъждат дали да подновят мащабните военни операции срещу Иран.

Официално потвърждение няма. Пентагонът отказа коментар, израелското посолство в САЩ не отговори на запитвания за коментар, а канцеларията на премиера не реагира веднага. Reuters не успя самостоятелно да потвърди визитата. Подробности за разговора не са оповестени и не е ясно дали двамата са обсъждали нов удар по Иран.

Хегсет не е случаен събеседник по тази тема. На 13 октомври Axios съобщи, че Нетаняху и американският президент Доналд Тръмп са коментирани миналата седмица възможна нова съвместна операция, насочена срещу ядрените и военни обекти в Ислямската република, и то преди изборите в Израел и в САЩ. Нетаняху се е позовал на данни на израелското разузнаване, че Техеран възстановява ядрената си програма. Според служител от администрацията Тръмп го е насърчил да се готви, но не е поел ангажимент, че ударът ще бъде нанесен. Израелски източник твърди, че президентът първоначално е бил склонен да се включи, а после се е разколебал. Източници, запознати с казуса, посочват Хегсет и ръководството на Централното командване на САЩ (CENTCOM), което отговаря за Близкия изток, сред най-упоритите привърженици на подновяването на войната. Повечето съветници в обкръжението на Тръмп предпочитат икономическия и дипломатическия натиск. „Твърдят, че това икономическо задушаване действа все по-добре. Да продължим така“, зове друг служител във Вашингтон. Белият дом отрече Тръмп и Нетаняху да са обсъждали подновяване на войната.

Военната подготовка тече интензивно от няколко седмици насам. В първите дни от октомври Пентагонът е разпоредил на CENTCOM да завърши приготовленията за евентуално подновяване на мащабните операции. В заповедта не е посочена дата, а официални лица подчертават, че Тръмп не е взел окончателното решение и възможните цели са енергийни, инфраструктурни и ядрени съоръжения. Израелското военно разузнаване от своя страна изгражда нова обширна база данни за цели в Иран: балистични ракети, площадки за ракетни пускове, заводи и обекти, свързани с ядрената програма, пише Ynet. Изданието отбелязва, че израелската армия и американските сили поддържат тясна координация от края на последната вълна от сражения, като всяко израелско участие в нова голяма конфронтация с Техеран би било съгласувано с Вашингтон.

Самият Тръмп публично очерта времева граница. На 8 октомври той заяви, че няма да атакува Иран преди междинните избори в САЩ на 3 ноември, определи преговорите с Техеран като продуктивни, но отбеляза, че морската блокада на иранските пристанища остава в сила. 5 дни по-късно заяви пред журналисти пред Белия дом, че решението за следващите стъпки срещу Ислямската република ще бъде взето „много скоро“, и описа противника с думите: „Иран е провалена държава. Нямат икономика, имат 300% инфлация, нямат пари, не плащат на войниците си.“

Израелското командване също отчита възможното съвпадение на вота с евентуалните удари. Началникът на Генералния щаб на IDF генерал-лейтенант Еял Замир предупреди висши официални лица в Белия дом и Пентагона във Вашингтон, че нова ескалация с Иран може да принуди Израел да отложи изборите, съобщи Ynet на 8 октомври. По данни на същото издание той е обсъждал с председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ генерал Дан Кейн възможността мащабните боеве да се подновят в рамките на 3 седмици. Причината за опасенията е, че Иран почти сигурно би отговорил с ракетни удари по израелска територия. Армията отказа коментар. Замир отмени и планирано пътуване до САЩ, където е трябвало да се срещне с командващия на CENTCOM и Кейн, с мотива, че обстановката не му позволява да напусне Израел. Ръководителите на службите за сигурност определят седмиците до 27 октомври като особено чувствителни и от началото на месеца съвместно оцениха как да се гарантира безопасното протичане на вота. По време на посещение във военновъздушна база Тел Ноф Нетаняху предупреди за „признаци“, че противниците на Израел може да опитат нападение преди вота: „Не се закачайте с нас, нито сега, нито някога.“ В самия ден на посещението на Хегсет канцеларията на Нетаняху сподели ново обръщение, записано пред изтребител на територията на авиобаза: „Имаме готовността, решимостта и способността да ударим своите врагове в момента, в който това се наложи. Враговете ни ще понесат по-тежки удари от онези, понесени досега.“

Посещението идва ден след като Тръмп открито застана зад Нетаняху. В писмо до израелците, публикувано на 18 октомври в Truth Social, той го нарече „велик министър-председател воин“ и обвърза своята подкрепа с Иран: „Ако Израел има грешния лидер, а това би бил всеки друг освен Биби, Америка трябва да свърши тази работа сама, а аз не съм склонен да го правя.“ Публикацията завършва с израз на „пълна и цялостна подкрепа“ за неговото преизбиране. Три дни по-рано, в интервю за Newsmax, Тръмп отказа да подкрепи когото и да било. Нетаняху благодари с думите „Заедно ще довършим мисията!“. Лидерът на партия „Яшар“ Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и основен претендент от опозицията, отговори пред N12, че изпитва голямо уважение към Тръмп, но само гражданите на Израел могат да решат изхода от изборите. Министърът на финансите Бецалел Смотрич, партиен лидер на „Религиозен ционизъм“, определи Тръмп за един от най-големите приятели на Израел в света и посъветва избирателите да се вслушат в него, „просто защото е прав“.

Във Вашингтон тази подкрепа не е единодушна. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс отказа да последва този пример: „Не се намесвам в израелските избори“, каза той, цитиран от Reuters, като допълни, че подкрепя американски кандидати и е насочил внимание към междинните избори. Двама източници казаха пред The Jerusalem Post, че част от най-близките съветници на Тръмп също са се обявили срещу публична подкрепа за Нетаняху.

Нетаняху навлиза в последната седмица преди вота на фона на проучвания, според които неговата дясна и религиозна коалиция ще загуби своето мнозинство, макар че и опозицията може да срещне трудности при съставянето на кабинет. Това са първите национални избори след терористичното нападение, извършено от Хамас на 7 октомври 2023 г. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли.

Войната срещу Иран започна на 28 февруари с над 900 удара в първата съвместна вълна от САЩ и Израел, в която беше убит върховният лидер Али Хаменей. Меморандумът от 17 юни, договорен с посредничеството на Пакистан, предвижда спиране на огъня на всички фронтове. Тръмп го анулира още към началото на юли, след като обвини Иран в обстрел на търговски кораби във водите на Ормузкия проток, а на 13 юли обяви, че морската блокада на иранските пристанища е подновена. През септември САЩ и Иран отново стигнаха до ограничена размяна на удари.

Собственото обещание на Тръмп изключва американски удар до 3 ноември, а израелците гласуват седмица по-рано. Засега няма определена дата за бойните действия, за които според Axios и Ynet тече подготовка. Срещата на Хегсет с Нетаняху е последният контакт на високо равнище в тази поредица, като нито една от двете страни е съобщила за какво са разговаряли Хегсет и Нетаняху.

📸 Снимка: Израелският премиер Бенямин Нетаняху с министъра на отбраната на САЩ Пит Хегсет по време на официално посещение във Вашингтон (Chip Somodevilla/Getty Images)

Тръмп похвали Русия за Украйна в деня на удара в Нова Водолага

🇺🇸🤝🇷🇺 „Честно казано, Русия се държи добре спрямо Украйна. Не прави кой знае какво“. Това посочи президентът на САЩ Доналд Тръмп на 19 октомври пред журналисти пред Белия дом, малко преди да отлети за предизборен митинг в щата Канзас. Броени часове по-рано руски дрон порази централния парк на градчето Нова Водолага в Харковска област, до кафене, посред бял ден.

Загинаха 6 цивилни, сред тях 2 момичета, на 11 години и на 1 година и 2 месеца, съобщи ръководителят на Харковската областна военна администрация Олег Синегубов. Останалите 4 жертви са жени на 28, 34 и 36 години и мъж на около 40. Ранените са 15, от които 7 са деца. Според Синегубов руската армия е атакувала парк за отдих, „знаейки, че там няма никаква военна инфраструктура“. Президентът Володимир Зеленски нарече удара „абсолютно зверство“ и назова най-малката жертва: Ангелина, която беше убита в количката си със своята майка Инна, която почина в болницата. През нощта срещу 19 октомври Киев беше атакуван с балистични ракети, а ударите по 30 енергийни обекта в страната оставиха на тъмно 550 000 домакинства.

Тръмп заяви това, когато репортери му зададоха въпроса дали би приел тристранна среща с президентите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин. „Не толкова заради Украйна“, уточни той, като продължи с похвалите по адрес на Русия, а после допълни, че същото важи и за Китай. Според него срещата трябва да е посветена на ядреното оръжие: „Бихме я провели, за да говорим за ядрените оръжия и разоръжаването.“

Тръмп повтори, че САЩ имат най-много ядрени оръжия, Русия е втора, а Китай е трети, но ги догонва и ще му трябват „вероятно около 5 години“. Ако Си иска такава среща, тя вероятно ще се проведе в Китай: „Ако председателят Си иска тази среща, ще я проведа. Сигурен съм, че ще говорим и за други неща, например за търговия.“

Според The Wall Street Journal Путин е предложил тристранна среща на върха в своя телефонен разговор с Тръмп на 9 октомври като път към споразумение за Украйна при изгодни за Кремъл условия. Тя би могла да се състои на срещата на върха на APEC в Шънджън на 18 и 19 ноември. Кремъл също допуска такава среща в Китай. Тръмп представи две взаимно изключващи се версии: първо заяви, че току-що е научил за идеята, а няколко минути по-късно се похвали, че срещата е „по негово предложение“, тъй като през ноември ще пътува до Китай „заради денуклеаризацията“. Запитан дали би обсъждал спиране на войната в отсъствието на Зеленски, Тръмп отговори: „Всичко, което мога да направя, за да спра войната, независимо дали някой присъства, или не.“

Към украинския президент Тръмп отправи единствено укори. По-рано Зеленски заяви, че Тръмп е застанал „от грешната страна на историята“ с отмяната на ключовата разпоредба от новия закон за санкциите срещу Руската федерация. „Зеленски не знае за какво говори“, отвърна Тръмп и добави: „Мисля, че е време някой друг да преговаря от името на Украйна.“ На 10 октомври той вече беше призовал Киев да смени президента си.

Попитан кой е наредил налагането на ограничения върху Starlink в Украйна, Тръмп каза: „Не знам кой е бил, но бих искал да разбера.“ Украинските ударни дронове с военната версия Starshield губят връзка, когато се движат по-бързо от около 160 км/ч, а Зеленски твърди, че е прекъснат и обменът на разузнавателни данни, без американската страна да е дала обяснение. Илън Мъск, чиято компания SpaceX управлява системата, заяви още на 14 октомври, че решението е на Вашингтон: ограниченията върху Starshield „биват решавани от американските военни и в крайна сметка от президента“. Държавният секретар Марко Рубио отхвърли предположенията, че САЩ са наредили спирането, а министърът на финансите Скот Бесънт предупреди Зеленски да внимава с изявления, „които не са верни“.

Похвалата за Русия не беше единствената. Тръмп оцени положително и това, че Москва е направила „много малко“ в подкрепа на Иран в конфликта срещу САЩ, и настоя, че не желае да проваля преговорите с Путин по въпросите на войната срещу Украйна, Иран, руския дизел и размяна на затворници. Сенаторите Ричард Блументал (демократ) и Том Тилис (републиканец) отговориха със съвместно изявление: „Финансирането на руската военна машина, изключването на сателитните комуникации на Украйна и осакатяването на ПВО са до едно пречки пред мира.“ Зеленски свърза удара в Нова Водолага с отменените санкции: „Така Русия отговаря на вдигането на санкциите и отслабването на натиска.“

Путин и Тръмп вече описват различно евентуалната тристранна среща на върха в Шънджън: първият – като място на евентуална сделка зад гърба на Украйна, а вторият – като разговор за бойните глави, който може да мине и без украинския президент. Тръмп каза, че Русия „не прави кой знае какво“, в деня, в който руски дрон уби шестима цивилни в парк, двама от които бяха деца.

Пентагонът планира удари с MOAB по енергийни и ядрени обекти в Иран

🇺🇸💣🇮🇷 Пентагонът е изготвил план за удари по иранската енергийна инфраструктура и ядрени обекти, които предвиждат използването на GBU-43/B Massive Ordnance Air Blast (MOAB), най-мощната бомба с конвенционален заряд в американския арсенал. Ако бъде използвана, това ще е първата употреба на MOAB във войната с Иран. CNN описа плановете, като се позова на петима американски служители и източници, запознати с военното планиране. CBS потвърди наличието им по свои източници същия ден. Заповед за удари на този етап няма. Плановете предлагат варианти, които ще бъдат активирани, ако президентът Доналд Тръмп вземе решение да поднови ударите.

Намерението е описано най-точно в твърдението, цитирано от първия източник на CNN. Тръмп е наредил на военните да подготвят допълнителни серии от удари по „много енергийна инфраструктура“, евентуално и с MOAB, а ударът е предвиден „преди изтеглянето на САЩ от зоната на отговорност“. Retrograde е военният термин за организираното изтегляне на сили и техника, а Централното командване (CENTCOM) отговаря за Близкия изток. Според източника това означава, че САЩ може да нанесат последна серия удари, да обявят победа и бързо да изтеглят всички сили. Пети събеседник на CNN посочва, че следващата ротация на сили в зоната на CENTCOM предстои в близките седмици, а част от изтеглените може да не бъдат заменени.

Втори източник съобщи, че плановете за ядрените цели, сред които обекта в планината Пикакс, предвиждат изрично MOAB. Обектът е тунелен комплекс под планината Кух-е Коланг Газла, южно от Натанз. Строи се от есента на 2020 г. Според наблюдатели се намира на 80-100 метра дълбочина, а международни инспектори никога не са имали достъп до него. Вашингтон и Израел смятат, че Техеран е складирал там компоненти от ядрената си програма. Тръмп заплашва обекта поне от юли. В интервю за Newsmax вечерта на 15 октомври той го спомена: „Сега гледаме към планината Пикакс. Може да се наложи да отидем там. Ще го ударим. Ще го извадим от строя бързо.“ Тръмп не потвърди и не опроверга информацията на CNN. Попитан за бомбата, Тръмп отбеляза: „Изобщо не е ядрена, просто е изключително голяма бомба. Като мъничка ядрена бомба е“, и добави, че не би използвал ядрено оръжие, защото „не се налага“.

Съмненията идват от самите хора, които познават плановете. MOAB тежи 9,8 тона, от които около 8,5 тона са взривно вещество. Насочва се чрез GPS навигация и се взривява над земята, така че ударната вълна се разпространява във всички посоки и разрушава площ колкото 9 градски карета. Тя обаче не е създадена да прониква в земята. Източниците на CNN смятат, че тя вероятно няма да успее да достигне до вкопаните под земята ядрени обекти на Иран. Трети източник, запознат с дискусиите, я определя като „огромно оръжие за информационни операции, чудесно за разчистване на големи площи, но с малко други приложения“, което „определено не е проектирано като бойна част за дълбоко проникване“. За подземни цели САЩ разполагат с GBU-57A/B Massive Ordnance Penetrator, която е по-тежка (около 13,6 тона), но носи около 2,4 тона взривно вещество, защото конструкцията ѝ включва здрав корпус за пробиване на скала и бетон. Именно с нея бяха поразени Фордо и Натанз през юни 2025 г. Още през юли експерти оценяваха, че Пикакс е извън обхвата и на нея. Друго официално лице обяснява логиката по-просто: планирането осигурява набор от възможности, а за най-трудните и най-дълбоко разположени цели се търси най-мощният боеприпас.

Носителят на MOAB е още едно ограничение. Тази бомба не се хвърля от бомбардировач, а от транспортен самолет от семейството C-130, обикновено MC-130 на силите за специални операции. Изтегля се с парашут през задната рампа, а самолетът е бавен и лесно се открива с радар. Затова нейната употреба предполага пълно господство над въздушното пространство.

Остава психологическият ефект, който не е второстепенен. Когато MOAB преминава последните изпитания през 2003 г. американски военни твърдят пред CNN, че е предназначена основно за психологически ефект. Огромната експлозия трябва да сломи иракските войници и да ги накара да се предадат, без бой. Третият източник свързва тази логика със сегашното положение на Белия дом: президентът „сам се е поставил в ситуация, в която е почти принуден да направи нещо“, и щом липсват боеприпаси, които да проникнат на нужната дълбочина, „трябва да се разчита на психологическите ефекти, за които MOAB е добре пригодена“. Четвърти събеседник, запознат с планирането в Пентагона, описва други подготвени варианти като „шоу с фойерверки“: удари, които трябва да дадат на Тръмп изход от конфликта, дори да не постигнат целите пред командването, с конфликтът беше започнат.

Причината е политическа. Войната започна на 28 февруари 2026 г. със съвместната операция на Израел и САЩ, а американските бомбардировки продължават повече от половин година. Примирието от пролетта и подписаният през юни меморандум се разпаднаха през юли, а от септември страните отново си разменят ограничени удари. Конфликтът е крайно непопулярен в САЩ и републиканците очакват това да доведе до съответните последици на изборите. На 8 октомври Тръмп обяви, че няма да подновява ударите по Иран преди 3 ноември. Някои от съветниците му признават, че не знаят доколко това обещание е окончателно. Според източниците на CNN президентът се противопоставя на съюзниците, които го съветват просто да прибере войските, защото това би изглеждало като поражение. Мнозина в администрацията и извън нея смятат, че Иран може да бъде победен категорично единствено със сухопътна операция, която би струвала хиляди американски животи. Тръмп отхвърля такава операция, а към момента никой в администрацията не я предлага.

Ударите по енергетиката повдигат и правен въпрос. Допълнителният протокол I към Женевските конвенции допуска удари само срещу обект, който ефективно допринася за военните действия и чието унищожаване носи определено военно предимство. САЩ не са ратифицирали протокола, но Наръчникът по законите на войната на Пентагона приема същото определение и го тълкува широко: достатъчно е целта да допринася за способността на противника да води или да поддържа военните действия. Международният комитет на Червения кръст отхвърля това разширение, защото при него почти всяка икономическа дейност на врага се превръща в законна цел. Дори целта да е призната за военен обект, всеки удар би следвлао да отговаря на принципа на пропорционалност: очакваните цивилни жертви и материални щети не бива да са прекомерни спрямо конкретното военно предимство. Боеприпас, който поразява цели квартали, трудно би отговорил на това изискване, когато целта е близо до населено място. Източниците на CNN също посочват, че обсегът на взрива почти сигурно ще породи опасения за цивилни жертви.

В отговор на запитване от CNN представител на Белия дом заяви, че там не коментират чувствителни теми като военното планиране, които „може да съществуват, а може и да не съществуват“, а Тръмп не изключва нито една възможност, „за да се гарантира, че Иран никога няма да притежава ядрено оръжие“. От своя Пентагонът обяви, че планира „широк спектър от оперативни сценарии“, за да изпълни указанията на президента и министъра.

Единственият досегашен удар с MOAB в реални бойни действия беше разпореден именно от Тръмп. На 13 април 2017 г. в първата година от първия му мандат, MOAB порази тунелен комплекс на Ислямска държава в окръг Ачин на провинция Нангархар в Афганистан. Според местните власти при удара са убити 36 бойци, а тунелите, оръжието и боеприпасите са унищожени. Официални лица от САЩ и Афганистан тогава заявиха, че цивилни не са пострадали. След удара на американските военни беше зададен въпросът дали за такава цел изобщо е била нужна бомба от 9,8 тона, и същият въпрос вероятно ще се появи, ако сега бъде хвърлена над Иран.

Дали MOAB ще остане сред обсъжданите варианти, или ще бъде използвана, ще стане ясно по няколко признака. Първият е ротацията в CENTCOM: ако през ноември част от изтеглените подразделения не бъдат заменени, изтеглянето вече е започнало. Вторият е прехвърлянето на MC-130 и на самите бомби в региона. Третият е дали след 3 ноември Тръмп ще поднови ударите преди изтеглянето, или ще използва заплахата като лост за споразумение, което да отвори Ормузкия проток.

Химс във Варшава: без Тръмп циркът свършва, митата и натискът остават

🇺🇸🛡️🇪🇺 Евентуална администрация на демократите след края на втория мандат на президента Доналд Тръмп ще спре заплахите към Дания и нападките по адрес на Канада, но няма да върне отношенията между САЩ и ЕС към състоянието им преди него. Вашингтон ще продължи да притиска европейците да поемат по-голяма отговорност за своята отбрана, няма да бъде по-либерален в търговията и може просто да не разполага с парите за досегашната си роля. Тази прогноза направи на 13 октомври 2026 г. на Варшавския форум за сигурност Джим Химс, старшият демократ в Комисията по разузнаване на Камарата на представителите.

Химс говореше в панела „Нова европейска архитектура за сигурност“, воден от Бронуен Мадокс, директор на британския институт за международни отношения Chatham House. До него на сцената седяха адмирал Джузепе Каво Драгоне, председател на Военния комитет на НАТО, Бартош Гродецки, началник на Бюрото за национална сигурност към полския президент Карол Навроцки, и Ерик Беранже, изпълнителен директор на европейския ракетен производител MBDA. Въпросът от залата беше зададен от Йоел Линайнмяки, експерт във Финландския институт за международни отношения (FIIA), който на следващия ден публикува отговора в X. В периода 2019-2023 г. Линайнмяки заема поста специален съветник на тогавашния външен министър Пека Хаависто и подготвя доклада за присъединяване на Финландия към НАТО. Изследва и споразумението от 18 декември 2023 г. за отбранително сътрудничество със САЩ, което предоставя на Пентагона достъп до 15 финландски бази и полигона. Той попита какво ще остане същото и какво ще се промени в очакванията на бъдеща администрация на демократите към Европа в областта на сигурността и отбраната.

„Привидно, привидно всичко ще бъде различно“, започна Химс. Той допусна, че демократите ще спечелят предстоящите междинни избори на 3 ноември, което смята за вероятно, а след две години в Белия дом ще има демократ. „Няма да има заплахи към Дания. Няма да има нападки към Канада. Всички нелепи, циркови изяви на сегашния президент, които не служат на никаква реална цел и всъщност вредят, ще изчезнат. Ще се върнем към по-дипломатичния си, глобалистки облик“, каза конгресменът и повтори: „Привидно.“ Тръмп настоява САЩ да придобият Гренландия, автономна територия на Дания, а Канада наричаше потенциален 51-ви щат.

Химс, който сам признава, че никога не е пестил критиките към Тръмп, призна, че зад цирка често се крие истина. „А истината е, че американците са осъзнали, и Тръмп се възползва от това, че цяло поколение сме плащали много висока цена за отбранителния чадър“, посочи той. Затова натискът върху европейците ще продължи и при следваща администрация. В това Химс вижда парадокс: „имаме нужда Европа да изгради индустриална база за своята отбрана“, но според него това значи също, че „трябва да спрем да настояваме европейците да купуват американско оръжие“.

Този парадокс се прояви и на самата сцена. Беранже, чиято компания влага 5 млрд. евро в нови мощности през следващите 5 години, настоя европейските производители да получават предимство при оръжейните поръчки: ЕС може да разгърне пълния си капацитет само ако сама развива способностите си. Гродецки зае обратната позиция. Той посочи, че SAFE, механизмът на ЕС за финансиране на отбранителни поръчки със заеми за 150 млрд. евро, изключва САЩ и Турция, а според него „всяко географско ограничение вече няма смисъл“.

Химс нарече натиска за поделяне на тежестта „тектоничен факт“. Според него отвъд океана има консенсус, че цената, платена в следвоенната епоха, „започвайки някъде от 70-те години, когато започнахме да се деиндустриализираме“, е била твърде висока. Първото следствие засяга търговията. Химс е бивш банкер от Goldman Sachs и между 2017 и 2019 г. ръководи т.нар. Коалиция на новите демократи, центристката група на партията в Камарата. Той се определи като „един от последните привърженици на свободната търговия във Вашингтон“ и призна, че затова му е трудно да го каже: „не очаквайте демократическа администрация изведнъж да стане много по-либерална в търговията“. Това щяло да остане „постоянен дразнител“ в отношенията с Европа.

Второто следствие са парите. „Винаги съм малко скептичен, когато съм в Европа и чувам политиците да казват, че ще харчим 5–6% от БВП, имайки предвид колко по-развита е социалната държава тук спрямо американската“, каза Химс. Според него Европа и САЩ се сблъскват с фискални ограничения, каквито не са познавали до момента: „Дългът ни е 100% от БВП. Имаме зашеметяващи задължения по Medicare, за които не е осигурено финансиране. Така че може просто да нямаме парите да играем ролята, която сме играли досега.“ Medicare е федералната здравна програма за хората над 65 години. Според прогноза на Бюджетната служба на Конгреса от февруари 2026 г. дългът, притежаван от инвеститори, е достигнал 101% от БВП за фискалната година, приключила на 30 септември.

Целта, чието постигане Химс поставя под съмнение, е обща за ЕС. На срещата на върха в Хага миналия юни съюзниците се ангажираха до 2035 г. да инвестират 5% от БВП за отбрана и свързаната с нея сигурност, от които 3,5% за основни отбранителни разходи. Срещата в Анкара през юли 2026 г. беше посветена главно на нейното изпълнение. Източният фланг върви по-бързо. Според годишния доклад на НАТО Полша е отделила 4,3% от БВП през 2025 г. и това е най-големия дял в съюза. Литва се е ангажирала да отделя 5-6% годишно до края на десетилетието.

Последните думи на Химс бяха за историята. „Гените ни са по-изолационистки, отколкото си спомняме“, каза той и нарече това опасно не само заради Русия. Предизвикателствата занапред вече не са нацизмът, фашизмът и комунизмът, а пандемиите, климатичните промени и изкуственият интелект, с които можем да се справим само на глобално равнище. Мадокс обобщи отговора му така: „По-малко театър, но вероятно митата остават, а за отбраната – не много повече. Отрезвяващо послание.“

По-рано в същата дискусия Химс очерта перспективите в краткосрочен план, в който предвижда далеч по-бърза промяна. Тръмп според него се намира в „много различно положение“ от Конгреса и населението, а всяко предложение в Конгреса за военна помощ или осъждане на руски действия се приема с мнозинства от 3/4 – както в Камарата, така и в Сената. Анкетите и прогнозните пазари сочат „доста масово отхвърляне на президента“ на изборите: почти сигурна смяна на мнозинството в Камарата на представителите и доста вероятна в Сената. В началото на септември осреднени резултати на Silver Bulletin от анкетите за партийни предпочитания даваха на демократите преднина от 6,6%. „Това означава, че пакетите с помощ минават не за 9 месеца, а за 9 дни или 9 седмици“, каза Химс. Мадокс го попита дали междинните избори биха могли веднага да променят подкрепата за Украйна, а той отговори, че законодателният процес отнема време. Механизмът, на който залага, е бюджетът. Според него Тръмп е „човек без идеология“, сключващ сделки. Ако демократите поемат контрола върху бюджета, той „ще трябва да сключи сделка, за да финансира приоритетите си“, а по-решителна и последователна подкрепа за Украйна би била едно от исканията в замяна.

Останалите на сцената виждаха по-малко пукнатини. Според Каво Драгоне отношенията между Европа и САЩ от военна гледна точка „никога не са били по-силни“. Гродецки не прие твърдението, че Вашингтон е изгубил интерес към сигурността на Европа: той продължава да допринася със сили на терен, индустрия и наука, а прегледът на американското военно присъствие в света и Европа, който Варшава чака, се очаква през ноември.

Химс говори и за Китай. Според него той има нужда от пазарите в Европа и Северна Америка и предпочита те да не действат заедно по търговските въпроси. Радват го Брекзит, раздорите в ЕС и поредната война на САЩ в Близкия изток. Войната в Украйна обаче би трябвало да тревожи Пекин, защото неговата армия не е изпитана в реален бой, „разядена от корупция“ и най-много би могла да води „войната отпреди 30 години“ с големи, сложни и уязвими платформи, докато украинците са променили самия характер на войната. За да стигнат до Тайван, тези платформи трябва да прекосят около 160 км открито море. „Пекин сега трябва да си казва: Боже мой, всички вложения, с които сме довели армията и своите стратегически способности до сегашното им равнище, може да се окажат без значение“, каза Химс.

Казаното във Варшава засяга два времеви хоризонта. Краткосрочният е свързан с Конгреса: ако Камарата бъде спечелена от демократите, което според анкетите е вероятно, от януари тя ще контролира бюджета и чрез него ще може да влияе върху помощта за Украйна. Дългосрочният е свързан с Белия дом след 2029 г. и там промяната, която Химс обещава, е предимно в тона. Каво Драгоне не вижда пукнатина, но говори за връзките между армиите, докато Химс я открива в бюджетите и митата. Дали Химс е прав, ще си проличи по две неща. Първото е дали мнозинството на демократите в Камарата ще използва бюджета, за да свали митата върху европейския внос, или ще ги остави, както той предвижда. Второто е дали кандидатите ѝ за президент през 2028 г. ще обещаят на ЕС по-голям американски принос в отбраната му, или ще повторят искането той да плаща сам. Ако и двете неща потвърдят думите му, Европа ще получи от демократите по-учтив съюзник, който иска още от същото.

Зеленски се чувства предаден от Тръмп: „За нас това е война“

🇺🇦🗣️🇺🇸 Президентът Володимир Зеленски призна, че се чувства предаден от Доналд Тръмп, и обвини американския президент, че е застанал на грешната страна в седмицата, в която Вашингтон облекчи санкциите срещу руския дизел, а украинските военни загубиха част от спътниковата си връзка. „За нас това е война, а за някого е икономика, за някого бизнес, и това не е честно“, заяви той в интервю за британския водещ Пиърс Морган, записано на 14 октомври в лондонското му студио часове преди срещите с премиера Анди Бърнам и с крал Чарлз III.

На въпроса дали се чувства предаден, Зеленски отговори: „Наистина, да. Наистина, казано между нас.“ Веднага уточни, че нещата са „малко по-сложни от моите емоции или чувства“, защото Украйна трябва да оцелее и разчита на стратегическите си партньори. За САЩ каза: „Жалко е, че губим силен партньор.“ Морган го попита дали губи Америка. „Да, но не заради нас. Не можем да бъдем слаби, иначе няма да оцелеем. Ние не продаваме страната си. Вижте, за нас не става дума за бизнес. Това е просто животът ни, нашата страна, нашето тяло, нашият дом, нашите деца.“ Това го доведе и до най-острата му реплика: „Затова боли, когато президентът Тръмп избира една страна, и тя не е нашата.“ Киев приема Тръмп да заема междинна позиция, добави Зеленски, „но ако си по средата, трябва да останеш по средата, а не на грешната страна“. Той търси вината в обкръжението на Тръмп: „Мисля, че съветниците му грешат. Не знам кой го тласка далеч от правилната страна.“

Разривът се задълбочи в рамките на 6 дни. На 9 октомври, след телефонен разговор между Тръмп и руския президент Владимир Путин, Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ издаде общ лиценз № 135, който до 7 април 2027 г. разрешава търговия с руски дизел, включително внос в САЩ. На следващия ден Тръмп заяви пред журналисти: „Предлагам им да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка“, и добави, че е „време Украйна да си намери нов президент“. Илън Мъск го подкрепи в X: „Зеленски прекали“. Преди това Тръмп заяви, че украинските удари по руските рафинерии са виновни за поскъпване на горивата, а екипът му, по данни на Financial Times и CNN, заплаши да спре обмена на разузнавателна информация и доставките на оръжие, ако Киев не прекрати атаките. На 11 октомври Тръмп обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, което изненада Киев.

Още формулировката на примирието постави двете страни в неравностойно положение. Служител на Белия дом заяви пред Axios, че то засяга само петролните рафинерии, а споразумение за енергийната мрежа не последва. Такова примирие щади многобройните руски заводи, а оставя незащитена украинската критична инфраструктура – най-уязвимото място на страната. Киев обяви, че не е атакувал рафинерии в Русия от 11 октомври. Москва продължи ударите: в нощта срещу 14 октомври Русия изстреля 39 балистични ракети, от които бяха свалени 4, и 128 дрона, от които бяха свалени 115, по данни на ВВС на Украйна. Министерство на отбраната на Руската федерация съобщи за „масиран удар“ по 4 електрически централи в Киев и региона и 2 в Харков. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков попита още на същия ден: „Какви са очертанията на енергийното примирие и какво означава то? Конкретизирано ли е?“ Вицепремиерът Александър Новак пък заяви, че украински дронове са ударили заводи в Саратовска и Рязанска област, а съветникът на Зеленски по комуникациите Дмитро Литвин определи твърдението за фалшификат. Тръмп не е упрекнал Москва за ударите.

Същата нощ, около 1 ч. според Зеленски, терминалите Starshield на украинската армия започнаха да губят връзка при скорост над 160 км/ч. Starshield е военната версия на спътниковата система Starlink на SpaceX, а услугата за украинската армия се плаща по договор с Пентагона. С такава скорост летят ударните дронове и прехващачите срещу реактивните дронове „Шахед-238“. Президентският съветник Сергий Бескрестнов заяви, че ограничението е наложено без предупреждение, провалило е няколко операции и „не може да е съвпадение“. „Сигурен съм, че знаеха какво правят“, каза Зеленски пред Морган. Военните му потърсили SpaceX и американски генерали, но самите те не повярвали, че става въпрос за техническа повреда: „Ние сме професионалисти. Когато скоростта на Starlink спада, разбираме какво става. Значи са го изключили. Това е тяхно решение.“ Решението на Мъск той нарече „голяма грешка“, която „ще донесе много човешки загуби“: хора ще загинат, ако атаките продължат, а Starlink не работи. Допусна, че може да става дума за „голям технически проблем“, но поиска системата да бъде включена отново, защото „така ще бъде честно, както трябва да бъде между партньори“.

Вечерта на 14 октомври, след интервюто, бившият министър на отбраната Михайло Федоров съобщи в X, че връзката при скорост до 160 км/ч се възстановява, благодари на Мъск и поиска ограничението на Starshield да падне изцяло. Мъск отговори: „Системите Starshield са собственост на правителството на САЩ и са под негов контрол. Решенията за всякакви ограничения на скорост или употреба се вземат от американските военни и в крайна сметка от президента.“ Обикновеният Starlink според него е търговска услуга единствено за граждански или отбранителни цели. Министерството на отбраната на Украйна каза пред журналисти, че таванът остава, но качеството на връзката при скорост до 160 км/ч се е подобрило. Така собственикът на SpaceX пренасочи към Пентагона и Тръмп упрека, който Зеленски отправи към него.

Вторият проблем, който Зеленски описа, е разузнавателният обмен за изстрелванията на руски балистични ракети. Партньорите от САЩ обяснили прекъсванията с „технически проблеми“ и уверили, че системата ще работи, „но половината нощ отново не работеше“. Киев беше атакуван с балистични ракети за две поредни вечери, на 12 и 13 октомври, преди сирените да се включат. „Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви Тръмп пред Reuters на 13 октомври.

Зеленски представи и собствени данни за загубите на фронта. Според него в момента руската армия губи по 43 хил. военнослужещи месечно – убити и тежко ранени. Това е повече от когато и да било във войната, като убитите са 20–25 хил. На всеки убит украински военен се падат от 7 до 10 руски. В украинската армия на един убит се падат 5–6 ранени, докато в руската броят на убитите и ранените е равен. Зеленски отказа да посочи украинските загуби и съотношението не може да се провери независимо. Числото от 43 хил. се доближава до статистиката от юли на Генералния щаб в Киев, която включва убити, ранени, безследно изчезнали и пленени: тогава руските загуби за първи път тази година надхвърлиха 40 хил. при средно към 34 хил. на месец за първите 7 месеца на 2026 г.

В Европа най-остро реагира Джорджа Мелони. В местния Сенат на 14 октомври, преди срещата на върха на ЕС, италианският премиер нарече сделката за дизела „много рискован избор“ и заяви, че цените на дизела се вдигат главно заради войната в Иран, а не заради Украйна. „Резултатът от това решение е несигурен, а рисковете са ясни: легитимация за Москва“, каза тя и предупреди за свежи приходи за руската агресия и отслабване на натиска, оказван благодарение на санкциите. Обединеното кралство не критикува сделката, а Бърнам заговори в парламента за „възстановяване на отношенията, за да се възобнови подкрепата“. Германия, Великобритания и Франция публично застанаха зад Зеленски след призива на Тръмп за нов лидер в Киев. Самият Зеленски отвърна пред Морган: „Нито Тръмп, нито Мъск, нито който и да е друг на света може да избира президента в други държави.“ На въпроса дали ще подаде оставка каза: „Разбира се, че не. Това е моя отговорност“, категоричен бе той и допусна, че някои „големи играчи“ искат да го сменят, „защото никога няма да приема украинската земя за руска“.

Хронологията от 9 до 14 октомври показва, че за 6 дни 3 условия, от които Киев зависи и които са в ръцете на Вашингтон, се промениха в негов ущърб: санкциите за руския дизел бяха облекчени, разузнавателните данни за пуск на балистични ракети закъсняват, а дроновете загубиха ключова част от комуникацията си. Същите дни Москва получи лиценз за дизела и не чу упрек за ударите по украинските електроцентрали. Фразата на Зеленски за войната и бизнеса назовава точно тази асиметрия. Обратното тълкуване има своя опора: Тръмп настоява, че обменът на разузнавателни данни продължава, прекъсванията се обясняват с технически проблеми, а скоростта на Starshield е частично възстановена за по-малко от денонощие след украинския протест. Частичното възстановяване обаче показва и друго: щом таванът се сваля и вдига за часове, той действа като лост, а Мъск сам посочи чия ръка го държи. Докато цените на горивата остават тема в кампанията преди междинните избори на 3 ноември, натискът върху Киев вероятно ще продължи.

Нетаняху не очаква иранският режим да падне преди изборите в Израел

🇮🇱🎙️🇮🇷 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че иранският режим „трябва да си отиде“, но не очаква това да стане преди парламентарните избори в Израел на 27 октомври. В същото интервю той представи близостта си с американския президент Доналд Тръмп като довод срещу основния си съперник Гади Айзенкот. На въпроса дали режимът може да падне преди предстоящия вот, Нетаняху отговори: „Не, не мисля, че това е реалистично“.

Нетаняху говори пред водещата Аяла Хасон в интервю за обществената телевизия „Кан“, излъчено вечерта на 14 октомври. Премиерът рядко дава интервюта на местни медии извън близкия до управляващия кабинет „Канал 14“. Той дойде в студиото на „Кан“, за да отговори на иск за клевета за 3 млн. шекела, заведен срещу него от бившия директор на службата за вътрешна сигурност „Шин Бет“ Ронен Бар същата сутрин. Нетаняху нарече иска „рекламен трик“, а по-голямата част от разговора бе посветена на спора за предупрежденията преди нападението на Хамас от 7 октомври 2023 г. Разговорът се насочи към Иран и Тръмп след въпроса дали Нетаняху би влязъл в правителство на единството след изборите.

Нетаняху започна с атака срещу опозицията. По думите му Айзенкот и съюзниците му настоявали, че ядрен Иран може да бъде сдържан, а Али Хаменей не бива да бъде нападан. Водещата го поправи, че за Хаменей е говорил Яир Голан, лидерът на лявото обединение „Демократите“, което обединява Партията на труда и „Мерец“, а ден по-рано Айзенкот е казал, че свалянето на режима е грешка. „Ето какво е заложено на тези избори. Аз казвам, че свалянето на този режим е задължително“, заяви Нетаняху, според когото режимът е смазан и по-слаб от всякога, „но трябва да довършим работата“. Войните срещу Ислямската република от юни 2025 г. и февруари 2026 г. той представи като спасение за Израел: без тях иранците „щяха да имат атомни бомби и тогава всички щяхме да изгорим“.

На 13 октомври самият Айзенкот определи убийството на Хаменей като правилно и оправдано в ефира на армейското радио „Галей Цахал“. Той обаче каза, че свалянето на властта в Иран не е постижима цел и че поставянето на тази цел пред последната кампания е било грешка, защото смяната на режима трябва да дойде отвътре, от самите иранци. На 9 октомври Голан нарече ликвидирането на Хаменей „категорично“ грешка, „не защото не заслужаваше да умре, а защото това не служи на интересите на държавата Израел“.

„Този режим трябва да си отиде“, каза Нетаняху и предупреди, че той ще продължи със стремежа си към унищожението на Израел, докато е на власт. „Или ние, или те. Ще се погрижа да са те, а не ние – те да са тези, които падат.“ Израелският премиер подчерта, че говори с Тръмп „постоянно“. Хасон попита за какво разговарят, а той отвърна: „Обикновено не споделям тези неща, но мога да ви уверя, че той определено разбира заплахата от този режим“.

След това насочи този аргумент срещу Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб и лидер на партията „Яшар!“: „И кой ще работи с Тръмп през оставащите две години? Айзенкот ли ще го направи?“ С тези думи Нетаняху повтори тезата, че отношенията му с Тръмп ще са решаващи до края на мандата на президента на САЩ през януари 2029 г. Като доказателство за тежестта си отвъд океана изтъкна, че е имал „хиляда часа в праймтайма в Америка“. Когато водещата го попита дали смята, че няма заместител, той уточни, че засега няма кой друг да спре идването на власт на хора, които искат „да се предадат“ и да приемат оцеляването на режима в Техеран. Предупреди също, че при победа на Айзенкот ще последват изтегляния, включително от районите, „които създадохме като буферни зони в Ливан, в Сирия и, разбира се, в Газа“, и посочи, че ще ги извърши Голан като министър на отбраната.

Сутринта на 14 октомври, в интервю за „Галей Цахал“, Нетаняху даде да се разбере, че е против удар срещу Иран в дните преди изборите за Кнесета. „Според мен това не е удобно за нас“, изтъкна той. По думите му враговете на Израел „искат да ни нападнат в тези дни и има признаци за това“ и „много се надява“ да не го сторят. На 13 октомври пред „Канал 14“ той потвърди сведенията, че Техеран готви нападение директно или с подкрепяни от него групировки като Хамас и Хизбула, за да повлияе на вота. The Times of Israel напомня, че в досегашните удари по Иран, вероятността от тях съзнателно е била омаловажавани от Израел и САЩ, за да изненадат Техеран.

Изказването пред „Галей Цахал“ беше направено ден след репортаж на „Канал 12“, според който Нетаняху е настоявал пред Тръмп войната с Иран да бъде подновена преди изборите в Израл и междинните избори в САЩ на 3 ноември. Американски служители казаха пред телевизията, че от разговорите през предходната седмица са останали с впечатлението, че премиерът настоява за нанасяне на удар преди двете гласувания. По думите им Нетаняху е повдигал въпроса „няколко пъти“, а Тръмп му е казал, че може „да се подготви“, без да поеме ангажимент. Пред ръководителите на службите за сигурност Нетаняху е твърдял, че Тръмп е започнал разговора за подновяване на бойните действия. Канцеларията на Нетаняху отхвърли сведенията, че той търси война преди 27 октомври и заяви, че той „не коментира съдържанието“ на своите разговори с Тръмп, въпреки че вечерта в „Кан“ самият Нетаняху сподели как президентът гледа на иранската заплаха.

Според репортажа на „Канал 12“ израелските служби не виждат промяна в разузнавателната оценка за Иран, която да оправдае съвместна операция в следващите 2-3 седмици. По данни на израелски медии началникът на Генералния щаб генерал-лейтенант Ейал Замир е предупредил, че подновяване на бойните действия преди вота могат да доведат до отлагането му. През последните дни Иран е провел изпитания на балистични ракети от няколко площадки, но армията оценява възстановяването на ракетната му програма като бавно и частично.

Решението за съвместна операция обаче се взема във Вашингтон, а там графикът е обвързан с изборите за Конгреса. На 8 октомври Тръмп написа, че САЩ „няма да атакуват Иран по никое време преди междинните избори“. The New York Times твърди, че Пентагонът е подготвил план за кратка, но интензивна кампания от около 3 денонощия срещу запасите от ракети и дронове, енергийни съоръжения и командни центрове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC). Висши служители, отговарящи за националната сигурност, начело с вицепрезидента Джей Ди Ванс са обсъдили плана на 2 октомври в Кемп Дейвид. Erem News съобщи днес, позовавайки се на западни дипломати, че окончателните оперативни планове вече са предадени на Централното командване на САЩ. Независимо потвърждение на това към момента няма.

Докато Нетаняху представяше връзката си с Тръмп като свое предимство, „Кан“ съобщи същата вечер, че посланикът на САЩ в Израел Майк Хъкаби се е срещнал наскоро с Айзенкот. Доколкото е известно, това е първата им среща и е била пазена в тайна. Срещата на посланика с Нетаняху е била отменена в последния момент – по думите на източника от самия премиер. Хъкаби заяви, че отложеното събитие е неформална вечер със съпругите им в сърдечна обстановка и че всяко друго внушение е „нелепо и откровено невярно“. Тръмп засега не е подкрепил кандидат в израелската надпревара. На 13 октомври каза, че „изобщо не сме мислили за това“, но „може и да направя нещо“.

7 месеца и половина след 28 февруари, когато първите съвместни удари на САЩ и Израел срещу Техеран ликвидираха върховния лидер Али Хаменей и десетки фгируи от високите етажи на ислямския режим, той остава на власт въпреки тежкия удар. Според The Times of Israel синът и наследник на Хаменей, Моджтаба, е бил ранен в същия удар и оттогава не се е появявал публично. На 12 октомври, по време на предизборен митинг в Охайо, Тръмп каза полушеговито, че САЩ „може би са прекалили с лидерите, защото не знаем с кого, по дяволите, си имаме работа“.

Нетаняху и Айзенкот се разминават открито в позициите си за Иран: първият нарича свалянето на режима задължително, а вторият – непостижима цел. Нетаняху използва иранската заплаха и личните си контакти с Тръмп като основни доводи в своята кампания, но заявената цел остава непостигната. Събитията от 13–14 октомври показват тежестта на американския предизборен календар при обсъждането на нова съвместна операция, както и че Вашингтон поддържа контакти с израелската опозиция. Те обаче не позволяват да се направи надежден извод за конкретния момент на евентуален удар.

Обещанието на Тръмп да не нанася удари преди междинните избори и публично известната разузнавателна оценка на израелските служби подкрепят очакването за въздържане през следващите седмици. Те обаче не позволяват сценарий на нови удари преди 27 октомври да бъде изключен. При кампаниите от юни 2025 г. и февруари 2026 г. рискът от война беше разпознаваем, но точният момент на първоначалния удар се оказа изненадващ с оглед на продължаващата дипломация. Това от своя страна не е доказателство за подготвяна операция, но е основание да не приемаме публичните уверения като надеждни. Оценката би станала далеч по-категорична при конкретни признаци за подготовка – придвижване на сили, евакуации и повишено ниво на оперативна готовност – дори ако политическите изявления останат същите.

SpaceX ограничи военния Starlink на Украйна без предупреждение; мисии са провалени

🇺🇸🛰️🇺🇦 През изминалата нощ SpaceX е ограничила Starshield, военния пакет на сателитния интернет Starlink в Украйна без предупреждение, и няколко операции са били провалени. Терминалите губят връзка, щом се движат по-бързо от 160 км/ч. За ограничението съобщи сутринта в Telegram Сергий Бескрестнов, известен като Флеш, съветник на президента Володимир Зеленски по отбранителните технологии, а източници в Министерството на отбраната го потвърдиха пред Kyiv Independent. SpaceX не е обяснила мярката, а Белият дом не я е коментирал.

„Нашите сили за отбрана не са получили предупреждение за това ограничение и това доведе до провала на няколко мисии“, заяви Бескрестнов и добави: „Очевидно е, че това действие не може да бъде съвпадение и е свързано с настоящата политическа ситуация.“ Доброволецът Стерненко, някогашен съветник на Михайло Федоров в Министерството на отбраната, уточни, че обикновените терминали продължават да работят, но отиде по-далеч: „Вероятно SpaceX е прибягнала до такива мерки по искане на администрацията на Тръмп.“ Три дни по-рано Бескрестнов отхвърляше слуховете за изключване, които според него подклаждаха руски канали в Telegram: „Мъск е преди всичко бизнесмен, а Украйна носи на SpaceX значителна печалба, затова съм сигурен, че никой няма да изключи Starlink в Украйна.“

Starshield е шифрована правителствена версия на Starlink, а в Украйна Пентагонът плаща за достъпа до нея: по данни на Bloomberg от декември 2024 г. два американски договора покриват 3000 терминала. Военните я ценят, защото сателитната връзка не спира, когато дронът се скрие зад земната кривина, и трудно може да бъде заглушена със средства за електронна война. С нея се управляват дроновете, с които се нанасят удари на средна дълбочина в окупираните територии, и точно тях засяга новият праг. Според източниците на LIGA.net в министерството ограничението затруднява също логистиката и безпилотните системи изобщо, а боец от подразделение за дронове описа положението с израза „всички крила на Starlink легнаха“, като имаше предвид самолетните дронове. В 7-и корпус за бързо реагиране на Десантно-щурмовите войски също отчетоха смущения, а една част на Гуляйполското направление е отменила мисиите си за деня.

Какъв точно е прагът, още не е ясно. Бескрестнов посочва 100 мили в час и източниците в министерството потвърждават, че връзката прекъсва над тази скорост, но уточняват, че конкретната стойност все още се изяснява. От фронта идват сведения за загуба на връзка и при по-бавно движение. В 7-и корпус връзката прекъсвала при 110–120 км/ч, сочат данни на корпуса, предадени от украински издания. Прекъсванията траели по 10–20 секунди. Събеседник на LIGA.net от звено за дронове говори за 90 км/ч, а други военни – за около 70 км/ч.

Бескрестнов вижда и по-тежка последица. Starlink се използва в дроновете прехващачи, които според него в момента са най-ефективното средство за противодействие на реактивните дронове „Шахед“ („Геран-3“, „Геран-4“ и „Геран-5“). С действията си партньорите „на практика ни лишават от един от малкото шансове да защитим страната“ от тях, пише той. Сметката е проста. На 13 октомври самият той посочи, че дроновете „Геран-4“, които долетяха до Лвов, са поддържали средна скорост между 320 и 380 км/ч, а апаратът, който трябва да ги настигне, неизбежно надхвърля прага от 160 км/ч. Тези дронове и без това са най-трудната цел за ПВО: в началото на октомври Зеленски посочи, че делът на свалените е между 50 и 55%, при 85 до 92% за витловите „Шахед“.

Инструментът е същият, който SpaceX насочи срещу руските дронове в началото на годината. Към края на януари компанията въведе по молба на Министерство на отбраната на Украйна праг от около 75-90 км/ч за всички терминали в Украйна, защото руските ударни дронове летяха със Starlink, а регистрираните военни терминали бяха вписани в „бял списък“ и освободени от ограничението. Руските военни канали направиха сравнението още в първия час. „Това изглежда горе-долу като случилото се с руската армия в началото на 2026 г.

Първо ограниченията засягаха скоростта на полета на дроновете, а после ги блокираха напълно“, отбелязва „Архангел спецназа“, който предполага, че този път до пълно блокиране няма да се стигне, тъй като според него Белият дом давал урок на Зеленски кой е господарят. „Кондотиер“ пише, че „съдейки по прехващания, ВСУ имат проблеми с насочването на скоростни цели“, а „Осведомител“ се съмнява в цялата история и я нарича „кампания на хленч“ за натиск върху Тръмп преди изборите за Сенат през ноември. Нито един от трите поста не посочва конкретен източник на информация.

Ограничението дойде в края на седмица, белязана от натиск на Вашингтон върху Киев от няколко посоки. На 10 октомври Axios обяви, цитирайки украински официален представител, че пратениците на Белия дом Стив Уиткоф и Джаред Кушнер са предупредили по време на срещата в Маями, че САЩ могат да спрат потока на разузнавателни данни, ако Киев продължи да удря рафинерии в Русия; американски официални лица отрекоха. Същия ден Мъск заяви в X, че „Зеленски прекали“, и подкрепи призивите на Тръмп за ново ръководство в Киев. Тръмп обяви и едностранно примирие в енергетиката, след което Киев спря ударите по рафинериите. Вечерта на 12 октомври балистични ракети удариха Киев без предупреждение от партньори, а на 13 октомври това се повтори. Politico съобщи, позовавайки се на анонимен източник, че американците са обяснили пропуска с лошо време, а Тръмп заяви същия ден, че обменът на разузнавателна информация продължава.

В нощта на ограничението руската армия удари украинската енергийна мрежа с 39 балистични ракети и 120 ударни дрона в Киев, Киевска област и Харков, съобщи Зеленски. Тежки щети понесоха 26 елемента на енергийната мрежа и четири обекта от нефтогазовия сектор, а най-малко 600 000 души останаха без ток. В Деснянския район на Киев ракета удари 9-етажен жилищен блок и пожарът изгори апартаментите от 1 до 8 етаж. По данни на полицията към обяд загиналите в столицата бяха 5, а ранените – 36. Говорителят на ВВС Юрий Игнат уточни, че за първата вълна предупреждение от партньорите не е имало, а за следващите 3 е имало. Министерство на отбраната на Руската федерация обяви масирани удари по енергийната мрежа и комуникационната инфраструктура.

Украинската армия и преди е зависела от решение, взето в частната корпорация. През юли 2025 г. Reuters разкри, позовавайки се на трима източници, че през есента на 2022 г. Мъск е наредил на старши инженер да изключи покритието край Берислав в Херсонска област, докато украинските сили опитваха да обкръжат руските; според украински военен източник прекъсването е допринесло за провала на операцията. SpaceX не го потвърди, а Мъск отрича да е изключвал терминали. Отказа си да включи връзката до Севастопол, където Киев готвел удар по Черноморския флот, той призна сам: иначе SpaceX щяла да стане съучастник в ескалацията. През февруари 2025 г. Reuters писа, че американската делегация на преговорите е поставила въпроса за възможно спиране на Starlink, ако Киев не подпише сделката за минералите. На 9 март същата година Мъск определи системата си за „гръбнака на украинската армия“ и добави, че „целият им фронт би рухнал“, ако я изключи, а по-късно същия ден обеща, че Starlink „никога няма да изключи терминалите си“.

На 14 октомври полският външен министър Радослав Сикорски върна на Мъск обръщението от онзи спор. Тогава милиардерът го нарече „малък човек“, след като министърът напомни, че Полша плаща около 50 млн. долара годишно за Starlink за Украйна. Сега Сикорски написа в X: „Хей, @elonmusk, голям човеко, пак ли правиш политика с продуктите си?“ и добави, че европейските клиенти на Мъск го наблюдават. Полша финансира обикновени терминали, които засега работят. Ограничен е пакетът, за който плаща Пентагонът.

Никой не е представил конкретни данни, че решението идва от Белия дом и това е предположение, което се основава на близостта във времето: ограничението беше въведено 4 дни след заплахата за прекратяване на разузнавателния обмен и след поста на Мъск, в нощта на втория удар срещу Киев без предупреждение. Съпоставката прави връзката с политическия момент твърде вероятна. Кой конкретно е взел решението – администрацията, която плаща за Starshield, или самият Мъск? Нито една от двете страни не са говорили по темата. Има и следа към търговско обяснение. През май Reuters съобщи, че по време на войната с Иран SpaceX е вдигнала цената на достъпа до Starshield за всеки дрон камикадзе от 5000 на 25 000 долара и Пентагонът е платил въпреки възраженията си. Ограничението на скоростта засяга именно ударните дронове и прехващачите, т.е. употребата, за която компанията вече веднъж е поискала отделна цена.

Посоката ще проличи по три неща. Първото е дали прагът ще бъде вдигнат, без Киев да направи отстъпки, или промяната му ще бъде обвързана с ударите по рафинериите. Второто е дали ограничението ще обхване и услуги извън военния пакет, който по думите на Бескрестнов засега е единствен засегнат. Третото е дали SpaceX ще обясни мярката с правилата и цената на услугата. Докато прагът остава в сила, прехващачът със Starlink губи връзка точно когато набере скоростта, без която не може да настигне целта си.

Втора вечер без предупреждение от партньорите: балистични ракети убиха двама в Киев

🇷🇺🚀🇺🇦 Руски балистични ракети удариха Киев вечерта на 13 октомври и убиха двама души в 9-етажен жилищен блок в Деснянски район. Това е втора поредна вечер, в която страната не беше известена за пусковете от руска страна. В 22:40 ч. Командването на ВВС съобщи за заплаха от балистични ракети в столицата, а градската администрация обяви червена тревога. По данни на ВВС ударът е нанесен около същия час.

Кметът Виталий Кличко съобщи за попадение в блока в 22:51 ч. Пожарът обхвана апартаменти на 1-8 етаж, а обитателите на горните етажи бяха евакуирани. След полунощ в поразената сграда беше открит втори труп на загинал при удара. Ранените са 21, сред тях 8-годишно дете. 16 са настанени в болница, 4 от тях в тежко състояние. Наблизо горя складов обект, а отломки запалиха тревата на стадион в Дарницки район. Местен жител на име Максим разказа пред The Kyiv Independent, че със своята партньорка излезли в коридора, тъй като близък взрив изпочупил прозорците, и оттам тръгнали към укритие. „Всичко стана много бързо. Дори не разбрахме какво става“, каза той.

Президентът Володимир Зеленски написа, че основната цел е била енергетиката, по-точно ТЕЦ-4 – едно от основните енергийни съоръжения на Киев – има попадение. „Отново без предупреждение от партньорите“, призна той и добави, че ракетите са засечени от украинската система „на практика вече при приближаване до Киев“. По думите му разузнаването показва, че Руската федерация подготвя нови изстрелвания, а ударът по поредната електрическа централа сочи, че Русия не смята за нужно да спазва обявеното от президента на САЩ примирие. „И определено не е справедливо, когато те унищожават енергетиката, а Украйна дори не получава предупреждения за пусковете на балистични ракети“, написа Зеленски.

Съветникът на президента Дмитро Литвин каза пред журналисти, че съюзниците не са предупредили Киев за втори пореден ден и че това е необичайно. ВВС потвърдиха, че не са получили данни от партньорите за пускове от територията на врага нито на 12, нито на 13 октомври, и съобщиха, че причините се изясняват. Заради заплахата от руски балистични ракети тревога бе обявена в части от Ивано-Франкивска, Волинска и Лвовска област, далеч от фронта.

Вечерта на 12 октомври ударът беше нанесен по идентичен начин. В 22:10 ч. тревогата и първите взривове в Киев съвпаднаха с точност до минута. ВВС съобщиха, че радарите са засекли ракетите едва по време на атаката, като в своята сутрешна сводка уточниха, че ракетите са били 5, от оперативно-тактически ракетни комплекси „Искандер-М“ и зенитно-ракетни комплекси С-400, изстреляни от Брянска област. Попаденията бяха в обект на транспортната инфраструктура в Днипровски район и 4-етажен складов обект в Деснянски район. По-рано на същата вечер дрон порази 25-етажен жилищен блок в Дарницки район и уби една жена. Здравният департамент на градската администрация отчете при ударите по столицата на 12 октомври най-малко 12 ранени, сред тях 17-годишен.

Предупрежденията за пусковете секнаха веднага след публикациите, че Тръмп заплашва да спре именно споделяне на разузнавателни данни. На 11 октомври той обяви едностранно „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, след като облекчи санкциите срещу руския износ на дизел с довода, че това ще се свалят цените на горивата преди междинните избори в САЩ през ноември. Кремъл не потвърди примирието. На 12 октомври The Kyiv Independent разкри, че официални лица са заплашили да спрат потока на разузнавателни данни и доставките по PURL, ако Киев продължи с ударите срещу руски рафинерии. PURL е механизмът, по който съюзниците от НАТО плащат за американско оръжие за Украйна. Обаждания от американска страна са получили заместник-ръководителят на Офиса на президента Павло Палиса, който отговаря за военните въпроси, и главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Михайло Драпатий. „Обадиха се със заплахи на всички висши военни. Казват на всички, че ще прекратят и споделянето на разузнавателна информация, и PURL“, каза украински служител пред изданието.

„Помагаме им и споделяме разузнавателна информация“, заяви пред журналисти Тръмп във вторник. На въпрос дали руската страна е нарушила примирието, отговори: „Ще ви кажа по-късно.“ Зеленски заяви пред NPR, че потокът от разузнавателни данни не е прекратен, но неговите генерали получили предупреждение по военна линия, че той може да бъде спрян. Външният министър Андрий Сибиха потвърди на Варшавския форум за сигурност, че сътрудничеството продължава, и обясни закъснялата тревога  със „специалния тип въоръжение, използван от руската страна“.

Сравнението на датите говори по-скоро за политическо, отколкото за техническо обяснение. В заплахите споделянето на разузнавателна информация е споменато изрично, а Литвин описа отсъствието на сигнал като необичайно. За ранно предупреждение Киев разчита до голяма степен на американската сателитна система SBIRS (Space-Based Infrared System), която засича инфрачервената следа от двигателя на ракета още при изстрелването. Фабиан Хофман от Норвежкия институт за отбранителни изследвания каза пред Reuters, че европейските съюзници имат „много ограничени“ възможности да я заместят, защото такава система могат да осигурят само САЩ. Подобна пауза вече имаше веднъж: през март 2025 г. след скандала в Овалния кабинет, Тръмп прекрати за около седмица споделянето на разузнавателни данни на Украйна, което беше подновено едва след разговорите в Джида на 11 март.

Украинското министерство на външните работи продължава да се придържа към техническото обяснение. Сибиха обаче даде това обяснение за първия удар, часове преди същото да се повтори при втория, а типът на ракетите от 13 октомври още не е обявен. Следващите изстрелвания ще покажат дали реалната причина е политическа или техническа: ако предупреждение липсва и при ракети от друг тип, обяснението с вида на оръжието отпада.

📸 Снимка: Последиците от попадението на руска балистична ракета в жилищен блок на левия бряг на река Днепър в Киев. (Yan Dobronosov)

Бившият пратеник на Тръмп за Украйна застана зад ударите по руските рафинерии

🇺🇸🎙️🇺🇦 Украйна трябва сама да решава кои цели в Русия да атакува, включително рафинериите, които президентът Доналд Тръмп настоява да бъдат пощадени. Това заяви вчера Кийт Келог, пенсиониран генерал-лейтенант и специален пратеник на Доналд Тръмп за Украйна до края на 2025 г. Той говори пред Bloomberg Television в кулоарите на Варшавския форум за сигурност три дни след договорката на Тръмп и Путин за пускането на руския дизел на световния пазар и два дни след като Тръмп заяви, че е време украинците да си намерят нов президент.

Позовавайки се на опита си от войната във Виетнам, Келог описа допускането на неприкосновени убежища за противника като „голяма грешка във войната“. Горивната промишленост и рафинериите, настоява той, не могат да бъдат обявени за неприкосновени. „Всички трябва просто да отстъпим крачка назад и да оставим Украйна сама да решава какво ще прави и как ще атакува“, подчерта той. „Нека украинците правят онова, в което са много добри.“ Келог напомни, че Русия многократно е удряла украинската енергетика, училища и жилищни квартали, докато Киев поразява военни цели в Русия, сред тях и заводите за преработка на нефт. Според него Русия не печели войната, а само я проточва, и призова за спокойствие: „Мисля, че реториката някак ще се успокои от само себе си. [...] Вижте какво се случва на място.“

Позицията му противоречи на политиката, която Белият дом следва от 9 октомври насам. Тогава след като разговаря по телефона с Путин, Тръмп обяви в Truth Social, че Русия ще пусне на световния и американския пазар над 4 млн. тона дизел. Още на същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ издаде лиценз, който разрешава неговата продажба и доставка, в това число вноса в САЩ, до 7 април 2027 г. Bloomberg свързва сделката с усилията на Тръмп да свали цените на горивата преди ключовите междинни избори на 3 ноември. На 10 октомври, на Южната поляна на Белия дом, Тръмп прехвърли вината за високите цени на горивата върху Киев: „Казахме: правете с Русия каквото искате, само не удряйте рафинериите, защото това създава проблем за целия свят.“ И добави: „Предлагам да си намерят нов лидер, който може да сключи сделка.“

Келог оспори и самата връзка между ударите и цените. Според него украинските удари влияят много малко на световния пазар на дизелово гориво, а сделката не е изгодна за Путин и няма да предизвика понижаване на цените на пазара. The New York Times отдава изключително високите цени на дизела основно на липсата на сигурност на доставките в Ормузкия пролив, който е де факто блокиран от Революционната гвардия като отговор на въздушната кампания, предприета от САЩ и Израел срещу режима в Иран, чиято първоначална вълна от 900 удара на 28 февруари доведе до ликвидирането на върховния лидер Али Хаменей и огромна част от висшето ръководство на Ислямската република. Маргарита Балмаседа, изследовател в сферата на енергетиката от университета „Сетън Хол“, също вижда причините за горивния дефицит в напрежението във водите на Ормузкия проток.

Келог говори в ден, в който Киев вече беше спрял ударите по рафинериите. На 11 октомври Зеленски заяви, че е готов да преустанови атаките срещу руските рафинерии, „ако Русия прекрати атаките си срещу нашата енергийна инфраструктура“, и настоя всяка форма на деескалация да бъде взаимна и подкрепена с „реални гаранции“. Часове по-късно Тръмп обяви в Truth Social „енергийно примирие“ между двете страни, влизащо в сила незабавно. В Киев не са били уведомени за него. Само няколко часа по-късно Русия порази ТЕЦ-5 в Харков, а според Зеленски на 11 октомври е атакувала общо шест енергийни обекта. Попитан на следващия ден защо нито Москва, нито Киев потвърждават примирието, Тръмп отговори: „Защото аз вече казах, че са се съгласили.“ Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков посочи, че Москва засега „няма какво да каже“. На 13 октомври Зеленски съобщи, че от обявяването на примирието в продължение на два дни Украйна не е удряла рафинерии и енергийни обекти в Русия, но „Русия не послуша американския президент“.

Искането е било предадено на Киев и по други канали, като според европейски и украински източници е било придружено със заплахи. Financial Times съобщи, позовавайки се на европейски представители, че американски служители са предупредили европейските столици и Киев, че могат да прекратят обмена на разузнавателни данни и доставките на оръжие по PURL – механизма, чрез който европейските съюзници финансират доставките на американско оръжие за Украйна. Сходни данни публикува CNN. Washington Post добави, че сред хората, предали искането, е бил генерал Алексус Гринкевич, командващ силите на НАТО в Европа. На 12 октомври той говори на същия форум във Варшава и похвали украинската армия, че удържа руските сили „въпреки разликата в числеността“. Украински съветник по сигурността каза пред вестника, че Киев е разбрал посланията като предупреждение, че Вашингтон „може да прекрати обмена на данни от разузнаването и всичко, което минава през PURL“. Американски служител отрече пред Axios да е имало заплахи, а НАТО увери, че подкрепата продължава. На 13 октомври Тръмп отрече обменът да е прекратен. На същия ден Зеленски посочи, че западните партньори не са предупредили Украйна за балистичния удар срещу Киев вечерта на 12 октомври. Външният министър Андрий Сибиха обясни във Варшава, че атаката е останала незабелязана заради „специален вид оръжие, използвано от руската страна“.

Келог отказа да драматизира и личния сблъсък между Тръмп и Зеленски. Той определи думите на Тръмп, в това число идеята, че Зеленски трябва да се оттегли, като „шум“ и не очаква спорът да ескалира в подобна ситуация като скандала в Овалния кабинет от февруари 2025 г. „Мисля, че виждаме двама световни лидери, които по същество си приличат“, каза Келог. „И двамата са донякъде инати, и двамата говорят онова, което мислят.“ Според него решението за изборите в Украйна принадлежи на украинците: „Зависи от украинския народ, не от САЩ, нито от когото и да било друг.“ Той припомни, че при влязло в сила военно положение не се провеждат избори, макар 5-годишният президентски мандат да е изтекъл още през май 2024 г. Самият Зеленски обеща пред ABC News на 11 октомври да организира избори в страната, ако Москва се съгласи на 60-дневно прекратяване на огъня. На следващия ден Кремъл отхвърли идеята и повтори, че иска цялостно мирно споразумение.

Според Келог Путин действа от позиция на слабост, не на сила. Той се позова на оценки, които изчисляват руските загуби на до 1,5 млн. убити и ранени, многократно повече от загубите на Съветския съюз за цялата 10-годишна инвазия в Афганистан. Русия, твърди той, губи по около 30 000 души месечно и не е постигнала нито една от стратегическите си цели, затова натискът върху нея трябва да продължи. Сделката за дизела Келог описа като опит на Путин да извлече полза от момента: „Опитва се да се възползва от предстоящите избори в САЩ, опитва се да се възползва от президента Тръмп в момента. И повечето хора го прозират.“

Сделката срещна силна съпротива и вътре в редиците на Републиканската партия. На 11 октомври четирима от нейните сенатори (Сюзан Колинс, Лиза Мърковски, Том Тилис и Джон Къртис) заедно с трима демократи (Рон Уайдън, Джийн Шахийн, Ричард Блументал) заявиха, че „администрацията трябва незабавно да смени курса“, и напомниха, че през 2022 г. Конгресът изрично е забранил вноса на енергийни ресурси от Руската федерация. Министърът на финансите Скот Бесънт отвърна: „Ще го сторим с всички законови правомощия, които имаме.“ В Камарата на представителите републиканецът Брайън Фицпатрик готви законопроект за забрана покупките на руски петрол и обеща да го внесе за гласуване с петиция в обход на ръководството. На 12 октомври Тръмп защити решението си в Truth Social, като написа, че е направил правилния избор за американците.

Келог вече не говори от името на администрацията и неговите думи не променят политиката ѝ. Те показват обаче, че искането Киев да пощади рафинерии на държавата-агресор се оспорва дори от човека, доскоро отговарял за политиката на Тръмп по отношение на Украйна. На един и същ форум във Варшава говориха бившият пратеник, който призова публично Украйна сама да определя целите на ударите си, и настоящият командващ силите на НАТО в Европа, който според The Washington Post е бил сред хората, предали на Киев противоположното искане. Вестникът вижда в тези противоречиви сигнали дълбок разлом в американския подход към Русия: Тръмп търси помощ от Москва за по-евтино гориво в предизборния период, а военните я представят като нарастваща заплаха за Европа. Междувременно Кремъл не потвърди примирието, а според Зеленски не е отговорил на украинската пауза. Колко ще издържи тя, ще покажат три неща. Първото е дали Киев ще поднови ударите по рафинериите: на 12 октомври Зеленски предупреди, че Украйна ще отговори, ако Русия продължи да атакува енергийната ѝ система. Второто е дали доставките по PURL и обменът на разузнавателни данни ще продължат и тогава, а третото е дали първите 300 000 тона руски дизел реално ще постъпят на американския пазар.